Неделя е. Вкъщи е хаос. Дрехи за прибиране навсякъде, чаши от вода и бутилки от сок от портокал по бюрото. Незаредени играчки чакат своя ред до свободен контакт. Трябва да подредя, да сготвя, да разкарам боклуците. Но предпочитам да седна да пиша. Нямам желание за друго.

Отново е 14-ти февруари. Не харесвам този ден. В свят, в който хората перманентно демонстрират изкуствено щастие, последното нещо от което имам нужда, особено сега в поредния локдаун, е този празник, който идеализира любовта между двама души и се опитва всячески да ме убеди, че трябва да съм част от двойка или че трябва да съм във връзка. Отплесвам се, не 14-ти февруари е нещото, за което искам да ви говоря.
Ще ви разкажа за една друга любов. Любовта към БДСМ.

Коя съм аз?

В сексуалните си фантазии като тийнейджър си се представях безпомощна. Някой прави нещо с тялото ми, докато аз не се съпротивлявам или се съпротивлявам дотолкова, че да не мога да противодействам. Желанието ми за кинки секс дойде естествено, сякаш винаги е било част от мен.

Какво ме определя като личност?

Не помня да съм имала специален повод, в който е трябвало да се престраша да изляза от рамките на нормалното. Да се е налагало да планирам, да съм събирала смелост. Единственото условие към партньорите ми е било да се предразполагаме взаимно към експериментиране.

През ранните ми години на сексуално израстване с някои от тях успявах да вербализирам желанията си, но имаше и такива, на които ме беше страх да споделя кинковете си. За някои мои фантазии и с някои партньори се притеснявах, че ще остана неразбрана, че ще ги отблъсна или че те ще ме приемат за извратена. Заблуждавах се, че след като съм силна и властна жена в ежедневието, трябва да съм такава и в сексуалните ми отношения. Много от партньорите ми понякога го изискваха. Иронията е, че се подчинявах на техните желания, като пренебрегвах себе си. Подчинявах се по начин, по който не исках. Дали бях нещастна – със сигурност.

Достигнах БДСМ осъзнатостта и зрелостта си преди няколко години, когато тогавашният ми партньор настояваше да играя господарка във всичките ни интимни отношения, дори и в тези извън секса. Известно време пренебрегвах себе си, опитвайки се да го направя щастлив, да запазя него и връзката ни. В даден момент от живота си обаче човек започва да поставя себе си на първо място. Прекратих връзката с него по много и различни причини и се върнах към истинското си аз. Позволих си да приема, че моята истинска БДСМ същност е на submissive партньор. Позволих си да приема самата себе си, нуждата ми от доминиращ сексуален партньор, желанието ми някой да ме контролира, желанието да бъда слаба.

Мога ли да си позволя да загубя контрол?

Важно е да уточня, че никога не съм била малтретирана от родителите си. Никога не са посягали да ме удрят, нито е имало насилие между тях самите. В ранна възраст бях жертва на сексуален тормоз в училище, но ме записаха на бойни изкуства почти веднага, и мисля, че това ми помогна да не нося тази травма и до сега. Нямах и някаква зависимост към алкохола или наркотиците, от която да съм искала да се отуча чрез или заради БДСМ. Казвам всичко това, за да подчертая, че поне в моя живот сериозни травми и причини да искам и да практикувам БДСМ няма.

Това съм аз. Загубата на контрол по време на тези практики ме освобождава. Болката ми носи по-силна възбуда. Когато съм безпомощна и доминирана, докато някой прави екстремни неща с тялото ми, удоволствието отваря други измерения на реалност, от която много често не искам да си тръгна. Отговорността и свободата не са мои. Дала съм ги на някой друг. Доброволно. Когато превръщам фантазиите си в реални практики, се превръщам в друг човек. Превръщам в някой, който не мисли за всички битовизми, с които трябва да се справя сам ежедневно. Който, не мисли за тревожностите, които го преследват и обсебват перманетно. Тях ги няма. Има ме само мен, и другия който отговаря за мен.

Мисля, че съм истински щастлива, че не живея вече в страх от споделянето на тези фантазии, оттам и от преживяването им. Истински щастлива, че знам какво ми носи сексуално щастие и удоволствие, че мога да споделя тази ранимост и сила с партньорите си.

БДСМ е нещото, от което имам най-много нужда в момента. Нещото, което най-много би разбило монотонността, смазващото еднообразие и затвор на едногодишната вече пандемия. Не мога да избягам с книги или със сериали, нито с конзолни игри. Мога да го направя само ако отдам себе си (условно) на някого.

Докъде мога да стигна, и с кого?

Намирането на осъзнат (не-fake) доминант не е никак лесна задача. БДСМ практиките изискват силно доверие. Изграждането на такова на мен самата ми отнема време. БДСМ връзката е като всяка друга, с тази разлика, че submissive участника отдава себе си изцяло, доверявайки се, че границите му ще бъдат спазени. В началото опитите ми бяха на базата проба – грешка.

Много често дори с ясно комуникирани границите, те бяха прекрачвани с обяснението “щом ми даваш да направя това, сигурно искаш повече”. Ако искам да боли повече, да стигна до друго ниво на болка, ще си кажа. Ако не съм дала индикация по време на или преди практиката, че искам това, само защото партньора ми има различен опит в неговите взаимоотношения, никой не трябва да си позволява да опитва несъгласувани действия.Тъй като тук говорим за праг на търпимост на болка, експериментирането трябва да става само и единствено със съгласието на потърпевшия.

Дали съм се страхувала от сериозно нараняване? Разбира се. Страхувала съм се дори когато съм искала съответната практика. Имам в какво и къде още да раста и експериментирам с БДСМ – все още не съм висяла завързана от таван и дърво. Търсенето на удоволствие за мен никога няма да спре.

Той ме просна по корем върху леглото. Огъна ръцете ми върху гърба ми. Стисна здраво хватката с една ръка, докато с другата извади две въжета. Завърза ги стегнато. Усещах пристягането в китките си чак до раменните стави. Натисна главата ми в матрака и ме целуна по слепоочието. Разтвори грубо краката ми.
Привърза глезените ми един с друг с второто въже. Примките горяха по кожата ми от пристягане.
Свали си колана и ме плесна по дупето.
–По-силно – простенах.

Неделя е. Светът е хаос. Пореден локдаун…

Използваните имиджови ресурси са принадлежност на monsieur_vousmonsieur