В последния епизод поговорихме за ПОРНОТО, нашето лично мнение и дали ние употребяваме… и това е една безкрайна тема. Днес ще се опитаме да разгледаме повече какво е порно, какво не е и да навлезем малко повече в… теорията на порнографията. Това е първи, но не последен такъв текст.

Съдържание:

Според един цитат от 60те години, ‘не мога да го опиша, но ще го позная, като го видя’. Днес важи също толкова, колкото и тогава.

Живеем в интересно време, в което вярваме, че сме сексуално освободени, докато едновременно с това периодично изпадаме в морална паника при първото съзиране на открита женска гръд, използвана с цел хранене на бебе, а не социално приемливото ‘с цел продажба на нещо”. ‘Сексът продава’ е вечното клише, до момента, в който някой си позволи да съществува в тялото си. Женското голо тяло се смята за порнография често, например зърната се цензурират, независимо, че мъжките зърна не се смятат за порнографски и неприемливи. Което илюстрира, че концепцията е относителна и ситуационна. Защото ако не знаем чии са зърната, които виждаме – дали са прикачени към мъж или жена? Тогава са едновременно порнография и не са. (Циците на Шрьодингер :D)

Снимка на мъж и жена голи до кръста в баня с безли плочки, мъжът е с лице към нас, с татуси по дясната ръка, прегърнал жена, която е частично в гръб към нас. Има текст 'напълно ок' и стрелка към неговото видимо зърно, има бяла линия цензурираща гърдите на жената с текст 'напълно не ок' на нивото на нейните гърди

Какво е порно?

Най-простия и кратък отговор е: текстови/аудио/визуален продукт стимулиращ съзнанието на наблюдаващите/слушащите с цел сексуална възбуда. Може да използва представяне/референция/намек/асоциация на голи, полуголи хуманоиди или части от тела представени в акт или имитиращи дейности приемани или кодирани като сексуални. Освен ако не са статични пози, които също са възприемани като порнографски… За нещо, което всеки от нас вероятно е виждал, точната дефиниция е малко трудна. Порнографията не е нова. 

На бял фон, склуптура в бяло на женски торс със силно изразен корем, преувеличени гърди без зърна и видима вулва и външни срамни устни.

Има достатъчно примери, че порнографията ни е съпътствала от най-дълбока древност като вид, от фигури и пещерни рисунки, до днес, създадени с конкретната цел да повлияят и да възбудят наблюдаващите. И докато изкуството е изкуство, независимо дали някой ще го види или не, порното има нужда да има от наблюдател, за да изпълни целта си, която е да възбуди. Еротиката, порнографията и сексът винаги са били част от темите вълнуващи вида ни и доказателство е, че не можем да направим повече от няколко крачки в кой да е музей, преди да попаднем на полуголи или голи картини, статуи и всякакво друго изкуство. А въпросът КАКВО отделя порнографията от еротиката още няма конкретен отговор (както доказва периодичните истерии свързани с едно или друго произведение на изкуството). То има нужда от наблюдаващи, над които да влияе, които да преживеят.

Не е задължително порното да включва голи хора, но целта му винаги е да възбуди консумиращия го, използвайки секс или намек за секс/сексуална активност, сексуално удоволствие, сексуална активност.

Съвременно порно

Нататък ще говоря основно за съвременната порнография, защото insert lame ancient porn joke,  за разлика от секса (или точно като секса) е хубаво статията все някога да свърши.

Черно-бяла картина с бялка рамка и преливащ от черно към светлосиво фон на жена до кръста в одежди на монахиня, повдигнала с дясната си ръка покривалоъо над гърдите си леко, показващи корсет с подаващи се гърди и видимо дясно зърно.

По презумпция порнографията бива създадена с мисълта, че ще бъде консумирана от публика. Какъвто и метод да се използва за създаването на порно, целта му е да предизвика въздействие върху наблюдаващия и те са възприемани като единственото… реално нещо, ако може така да се каже. Участниците, илюстрациите, записа, видеото, те не са напълно истински. Те не са реални хора, които да имат пълна идентичност или характери. Те са възбудени, секси хора, които са там, за да удариш ти една и да ти е кеф. Тяхното удоволствие няма значение, отвъд стимулирането на твоето. В порнографията, която включва истински актьори, често оргазмите, които виждаме не са истински, независимо мъжки или женски. Защото няма как всеки, винаги, с часове (защото отнема често часове, презаснемания и пр.) всеки да успее да свърши. Казано по най-прост начин… порното не е истинско. Звучи изключително очевидно и крайно шокиращо едновременно. Ние виждаме една фантазия, чиято цел е да достави удоволствие САМО на наблюдаващите. Ако участниците също се забавляват, това е чудесен нетърсен ефект.

Ентусиазираната консумация на крайния продукт, в комбинация с морално възмущение към работещите в бранша от страна на крайния потребител превръща попадането по какъвто и да е начин в тази индустрия в присъда – това е един от все още съществуващите и днес социални проблеми силно влияещи над и маргинализиращи в индустрията, създавайки и задълбочавайки възможности за злоупотреба и насилие.)

Не е случайно, че порното е една от малкото индустрии, в които заплащането за жените е значително по-високо. Търсенето значително надскача предлагането и интересът е голям без тенденции да се променя. Едновременно с това същото това общество ще заклейми същите актриси/актьори, които до преди малко е било заето да зяпа и да се пипа.

Нищо свързано с порнографията не прави задължителни тези проблеми. Те не са автоматично следствие, нито са неподлежащи на промяна. Всеки от гореизброените проблеми е логично следствие на съществуващите отношения в обществото ни спрямо човешката сексуалност. И докато порнографията несъмнено може да създаде нереалистични представи как изглежда или е човешката сексуалност и отношения, за динамиката между хора… една от причините е, че често порнографията е ПЪРВОТО място, където много хора за първи път се сблъскват с тези концепции. Неща като секс, сексуалност, как изглеждат отношенията между сексуално активни хора, какво носи удоволствие, чие удоволствие е приоритет (ако изобщо може да говорим за приоритизиране), отношенията между участниците, между половете, какво е физически привлекателно и възбуждащо, как изглеждат и как се постигат различни сексуални актове…

Средната възраст за първи сблъсък с порнографията е между 8 и 10 годишна възраст. Същите хора, които ще крещят до припадък с цел демонизиране на порнографията като опасна и вредна за децата… ще настояват със същия дъх, че преподаването на сексуално образование е лошо, вредно, негативно и води до морален упадък. Крайния ефект на тези две неща, е че подрастващите, които се сблъскват с порнография не знаят, че порното не е истинско, че това, което виждат, четат, чуват е продукт, създаден с труда на множество хора, че има продукция, постпродукция, професионални актьори, режисьори, гримьори… или дори напълно фалшиви. Нещата, които виждат ще бъдат приети буквално и за чиста монета. И когато това е първият и често единствен сблъсък със сексуално образование от какъвто и да е тип, не е случайно, че много хора достигат зрелост с изключително объркани и смътни представи какво е и какво не е реалната човешка сексуалност и отношения, гарнирани с някакво остатъчно влияние, че сексът е нещо срамно или негативно по един или друг начин, активно обезкуражени от сериозни разговори, знания и въпроси, създаващи изкривени и негативи отношения спрямо собствените си нужди, тела и връзки, както и тези на околните.

На светъл фон женско тяло, което е с размазан визуален ефект и на преден фон с главни червени букви изписващи 'ЦЕНЗУРА'

Проблеми в порното

Класическа критика е, че порнографията е мизогинистична и и сексистка, злоупотребявайки с участниците в него. Порното, като насилие над жените. Често филмите/клиповете включват насилие (дали истинско, дали изиграно за пред камерата, това няма голямо значение като краен ефект).  Не малко актьори и работещи в индустрията са разказвали за съществуващо насилие и сериозни проблеми със злоупотреби и тормоз. Това е реално съществуващ проблем… и то не само в порнографията. Порнографията може да бъде много грозно отражение на фантазиите на общество, което вече има проблеми с омразата си към жените и с негативно отношение към човешката сексуалност, със сексуалното насилие като метод за ‘наказание’ и ‘контрол’ на жените. Порното не съществува във вакуум.  Порнографията абсолютно може да съдържа всички тези проблеми (и много други). Причината за тези проблеми обаче НЕ Е порнографията, съответно решението не би било криминализирането на порнофрафията също.

Обществото… порното…

Решението са промените на нагласите на обществото, което вижда секса като нещо мръсно, лошо и негативно, сексуалната активност като индикатор на стойност като човек, сексуални дейности като ‘унижаващи’ или налагане на сила, насилието като секс и сексът като насилие. В момент ‘стандартната’ порнография е създадена с конкретен зрител по презумпция. Той, защото все още идеята, че само мъжете консумират порнография е налице, поставя мъжкото удоволствие като алфата и омегата на всичко, което се вижда и показва, всички останали са… вещи с цел постигане на това, изкривяващи ролята на останалите участници и приоритизиращи само мъжете. Разбира се, ние вече уточнихме, че порнографията е фантазия, не е истинска… но тъй като за момента често е първия сблъсък и репрезентация на секс и сексуалност, сме в ситуация, че това изгражда и утвърждава вече съществуващи негативни стереотипи относно сексуални отношения. Порнографията често е единственото място, където много хора изобщо виждат сексуални отношения представени под каквато и да е форма и когато представата, че сексът и сексуалните отношения изглеждат САМО така, това е самоизпълняващо се проклятие. Порнографията отразява настройките на обществото и отношението му към секса, но също така ги затвърждава.

Сексът като насилие и насилието като секс са все още голяма част от обществото ни.

Виждаме го със съществуването на сайтове, който дават възможно да се качва и разпространява ‘revenge porn’, чуваме периодично за откраднали лични снимки, информация и друга информация, която се разпространява с малки или нулеви последствия за злоупотребилите с чужда лична информация и нарушили лично пространство и цялата агресия запазена за жертвите на тези действия. Сексът все още се възприема като унизителен априори за жените и старата концепция, че жените трябва да са секси, но не и сексуални важи все още. Обвинение към порнографията е, че предизвиква тези действия, но според проучвания, няма корелация между насилие и порнография, отразява ги, но не ги предизвиква.

Порното няма за цел, нито има отговорност да бъде образователно. Неговата цел е да забавлява, да доставя удоволствие.

Не очакваме екшън филмите да заместят часовете по физика и сме наясно, че няма резон за критика към тях, че ‘учат подрастващите, че ако скочат от 10тия етаж ще оцелят/пистолетите имат безкрайни пълнители’. Имаме си отделни методики за преподаване на тези неща и защото знаем, че отговорността да научим околните да правят разлика между фантазия и реалност предхожда конкретния филм или продукт. 

И въпреки всичко… когато говорим за порно, ние се притесняваме на какво порнографията нормализира и научава хората. Само че това притеснение е също толкова фалшиво, колкото и порнографията. Защото ако целта беше добре образовано общество, което да разбира нюансите и да е запознато как изглежда един здравословен и реален сексуален живот, активност, отношения, защото ако беше вярно адекватно сексуално образование щеше да бъде част от образователната система, за да може постепенно да окуражи, запознае, обясни и обективно да образова за всичките си граждани.

Ентусиазмът, с който все още обществото ни агресивно напада и демонизира порнографията е лицемерно и е опит за прехвърляне на вината и отговорността за игнорирането на нуждата от сексуално образование и за невключването му все още, което е основната причина нездравословни и вредни стереотипи относно всички тези неща, все още да са дълбоко заседнали в обществото ни. Всичко, което нашето общество критикува в порнографията е логическото последствие на отношението на обществото ни към всеки от тези аспекти, било то секс, сексуалност, удоволствие, отношения.

Етично порно

Порнографията понякога е счупено огледало отразяващо отношенията на обществото спрямо себе си… в такъв случай… може ли порнографията някога да бъде етично или да избегне утвърждаването и повтарянето на тези негативни аспекти? 

Напълно и категорично да. По дефиниция всичко може да бъде неетични, ако участниците и индустрията са уязвими и демонизирани от обществото по един или друг начин. Концепцията за права на работещите е нова, на около век само. Извървяли сме дълъг път, но все още има накъде да се развиваме. Твърдението, че една или друга дейност е неморална априори не означава,че тя ще изчезне. Единствено я изтласка в сивия сектор, където няма регулации и маргинализира участниците. Идеята, че хора заслужават да бъдат НАКАЗАНИ заради работата си не е концепция, която има място в едно адекватно общество, просто защото знаем, че това като стратегия не работи. Маргинализацията на работещите в дадена инсутрия само ги виктимизира допълнително и подсигурява уязвими хора да попадат в среда, понякога поради липса на възможности и алтернативи, без възможност да я напуснат, ако не желаят, не искат да са част от него, но нямат други алтернативи. Това важи за всяка индустрия и за всяка професия, била тя секс работа, порнография или металургия. Несигурна работна среда, беззащитност и уязвимост, липса на законова рамка, която да налага и да установява, че работещите имат право да съществуват, да бъдат в безопасна среда, да бъдат в безопасност и да не бъдат жертва на злоупотреба и тормоз е минимума, който едно общество дължи, независимо колко много на части от това общество не му допада идеята, че ВСИЧКИ хора са хора и човечността не идва със скоби и уговорки. За съжаление един от проблемите, които стоят пред порнографията като индустрия е всичките гореизброени проблеми се възприемат като логическо следствие на самата индустрия (което е следствие на същите тези негативни идеи спрямо секса и сексуалната работа). Решението, както винаги е, да се обърне внимание на работещите в тази сфера, да им се даде възможност да направят промените отвътре, за да осигурят своята безопасност. Нищо в порнографията като такава не е автоматично негативно, сексистко или неетично. То е такова, защото не се е дало възможност да не бъде такова.

Ние вече виждаме промените след десетилетия работа на активисти и хора в индустрията създаващи и популяризиращи етично порно, адекватни часове на труд, грижа за здравето на участниците, задължителни проверки на здравето, защита от тормоз, договори даващи възможност на актьорите да имат контрол над това в какво участват, създаването и придържането към граници, опции за защита при нарушаването им.

Порнографията лесно може да бъде здравословна част от живота на зрели хора, но както с всяко друго нещо, то не съществува във вакуум и промените се постигат от нас самите.

Слушайте ни в Spotify