Първите срещи – вълнуващи, но също така и страшни! Без тях не можем да продължим напред във връзките си, но всички подхождаме към тях, както и към дефиницията за първа среща различно – на база личните си предпочитания, натрупан опит или просто липса на търпение за продължително ухажване.

В този епизод с участието на Амира, Мандарина и Змей, говорим за първите срещи – неловки и успешни, за червените флагове, и дори за срещите по време на пандемия.

Епизодът в текстови вид можете да прочетете като натиснете бутона:

АМИРА: Здравейте и добре дошли отново! Вие сте с О, Да! – подкаста, в който говорим за секс, удоволствие и сексуално образование. Слушате първия ни епизод след кратка лятно-есенна почивка, и сте тук, виртуално естествено, с мен, Амира, с Мандарината…

МАНДАРИНА: Здрасти!

АМИРА: … и със Змей.

ЗМЕЙ: Здравейте отново!

АМИРА: Нашият четвърти мускетар, Енея, липсва от този епизод, но тепърва сме подготвили редица от теми, в които ще участваме в различни конфигурации, така че ще имате възможност да чуете повече от всяка от нас в следващите епизоди. Какво повече мога да ви кажа освен: бъдете на линия! Днес, доста вълнуващо, ще си говорим за срещи, по-специфично за първите срещи. За пеперудите в стомаха, за червените флагчета и за това кой плаща сметката.

Но преди това, Змей, Мандарина, как се отрази почивката ни от записи и работа по подкаста? Как изкарахте лятото?

ЗМЕЙ: Ами, аз лично: влюбих се, разлюбих се, препрочетох куп любими книги, гледах отново куп любими анимации… Видях се със семейството. Видях се с приятели по паркове, градинки и планини. Научих се да правя няколко хляба. Натрупах слънце, витамин D, топлина и тлъстинки за зимата. Взех че развих един дерматит от носенето на маски… И така, в общи линии; въобще – лято като лято.

А: Всичко, без дерматита, звучи супер. Значи имаш да ни кажеш хубави неща за успешни първи срещи.

З: Имам, да!

А: Мандарина?

М: Лято като лято. Хубаво беше. Малко стресово. Никъв вирус не можеше да ме спре да пътувам до България. Малко се разчеканах от път и правене на PCR тестове – буквално и преносно. Успях да се заредя с много емоции и всякакви – от целия спектър на емоциите, за които може да се сетите. Бях така малко out of space [разцентрирана] и заради тва и малко по-късно почваме със записите. Аз бях причината да почнем по-късно и, честно казано много се радвам, че го рестартираме. В момента съм спокойна и така… връщам някви килограми загубени, защото ми се отрази тва лято на килограмите. Нови играчки нямам, обаче имам други забавни играчки, свързани със друг вид плежър [удоволствие].

[Смях]

А: Мисля, че тва е общото между нас трите с – с килограмите. С играчките – също, може би.

[Смях]

А: Аз си прекарах доволно време т‘ва лято сред природа. Общо взето в тесни социални кръгове.  Успях и да си почина, и да се заредя, въпреки цялата несигурност. И мисля, че няколко месеца без работа ми се отразиха доста добре на психическото здраве. Прекарах и известно време в България, където всъщност се срещнах с много хора, които ни слушат, и които питаха за подкаста. Имаха супер много мнения и идеи. Повечето от тях бяха насърчителни. И всъщност това виждане на живо с хора, които ни слушат лично за мен беше много мотивиращо, и сега се чувствам, както казват, максимално нахъсана. Така че – правим го.

М: Супер. То всъщност лятото като цяло беше няк‘во готино. Дори сега днеска се замислих колко ми липсва т‘ва лято и как ще трябва пак да седим изолирани и ник‘ви срещи, нищо няма да има.

З: Забравих да ви кажа – една приятелка ми се похвали, че покрай нашия подкаст са ѝ подарили играчка.

А: Йейй!

З: Тя беше безкрайно щастлива и благодарна.

A: Супер! Тази новина ме радва много. Браво! Да си поговорим за срещи. Срещите, особено първите срещи, мисля, са доста романтизирани и със сигурност са натоварени с много очаквания. Може би пълни с правила и тактики. Мислите ли, че като общество и може би ние, в частност, имаме твърде високи очаквания към първата среща? Змей?

З: Аз си мисля, че към първите срещи пристъпваме най-вече с огромна доза несигурност. Няма кво да се лъжем – всички искаме да се представим, така да се каже, възможно най-добре на първа среща. Избираме внимателно какво да облечем, дали, и какви аксесоари да сложим, какъв парфюм да използваме. И това е единствено и само с цел да блеснем в най-добрата си светлина, и, дай Боже, да има втора среща, следваща среща или поне секс.

Разбира се, тук идва и въпроса какво се има предвид „първа среща“. Особено във време, в което нерядко срещаме хората, с които ще се срещнем на живо първо онлайн и водим разговори с тях именно първо във виртуална среда. Но първа среща на живо…

А: Абсолютно – да!

З: … абсолютно всички искаме да се представим, така че да има и втора. Това е основното нещо.

М: Аз напълно съм съгласна с тебе. И си мисля, че донякъде обществото има доста високи очаквания към първата среща, защото като тръгнеш на срещи, особено като си по-млад, к‘во говориш със приятели, с родителите, но според мен аз не съм си говорила с родителите, всички очаквания идват от филмите – тия романтичните комедийки. Как трябва да си наоблечен, натруфен. И, поне моята грешка е, че фокусът ми е аз да се харесам, но не обратното. Всъщност трябва да е обратното – човекът да ми се хареса. Но целия ти фокус е върху това ти да се представиш добре, а всъщност трябва да е точно обратното…

А: Ммм…

М: … ако си супер уверен в себе си. Та има, според мене, има очаквания от обществото. И отделно, че не знаеш какъв е опита на човека с предишни връзки и… с предишни срещи исках да кажа. А и твоя опит самия. Няк‘си то е един цял процес на научаване. Зат’ва вече не ходя на срещи.

А: В абстиненция си.

М: Да, в абстиненция от срещи.

А: Има нещо, да, смисъл, не случайно е клише т‘ва да си нервна или нервен на първа среща, и следователно да правиш първата среща да изглежда като интервю по-скоро, което със сигурност е рецепта никой да не си изкара добре. Според мен е нормално да имаме очаквания, както вие казахте.

[Смях]

М: Ами да, от много стрес, все едно отиваш на няк‘во интервю за работа, което би трябвало да е точно обратното, да е точно…

З: Ма то си е интервю за работа, просто работата е от оная дето е в останалите осем часа, останалите осем часа, така, вечерните осем часа на денонощието.

А: Тая работа… не е платена.

З: Или останалите, или останалите шестнайсет нали. В осем си на работа, в останалите я с партньор, я партньори, сега, както дойде.

А: Според мен е нормално да имаме очаквания и да искаме да направим добро впечатление, както Мандарината каза, не трябва да забравяме, че е взаимно. Целта е да си прекараме добре. А и като си говорим за очаквания и за прекалена нервност, има ли според вас шаблон за идеалната първа среща и има ли идеална първа среща за вас?

З: Нямам шаблон, но идеална първа среща или поне такава, от която да съм доволна, е тази, след която усмивката не слиза от лицето ми с часове и дори с дни. За мен единственият задължителен елемент е това всички участници в срещата, двама или повече, да се чувстват спокойно по време на срещата, без значение дали е в парка, в заведение, свалка на плажа или онлайн. Почти задължителен елемент при първите ми срещи е горещ шоколад или хубава храна. Това, разбира се, е по чисто егоистични причини. Ако жената, с която съм на среща, не обича хубава храна или не уважава хубавия топъл шоколад, то може би имаме по-малко допирни точки, отколкото би ми се искало. Много обичам и разходки, стига времето навън да го позволява. Така че, горещ шоколад и разходка, за мен е нещо, което се доближава до идеала за първа среща.

А: Важно е да си знаеш таргет аудиторията, така че…

З: Разбира се. И да са брюнетки, де.

[Смях]

А: Съвсем таргет.

М: Ами аз, честно да си призная, за шаблон не съм чувала, обаче за мен идеалната среща, идеалната първа среща е тази, която завършва със секс и после искаш да има и втори и той да не е само сутрешния. Ок, донякъде може би се шегувам. Донякъде.

А: Значи обратното на интервю за работа, така ли?

М: Ха-ха, да!

З: И не само веднъж.

М: И не само веднъж. Добре де, идеална първа среща, може би, е тази, която липсва всякаква неловкост и придружена е с много смях. Със супер яките разговори, защото, примерно, за да изляза на среща с някой трябва преди т‘ва да сме провели няква онлайн комуникация. Комуникацията трябва да е яка и на живо и разбира се, накрая трябва да има секс, хаха. В крайна сметка защо да си губя времето, когато, когато тая среща на живо, тя се е случила след, както казах, някви онлайн чатчета, така че ся няма смисъл, кво ше се питаме глупости, айде да се видиме пак, нали старомодно. Нали тва трябва да го знае, ся предварително, дали става или не става, и после няма да си губя времето с тоя човек онлайн да си говориме.

З: Е тва е, Мандарината ухажването го удави директно като мръсно коте в реката. К‘во ш‘си губим времето, вика, да се ухажваме. Ай сиктир.

М: Ами ние сме ухажвали колкото можеме онлайн, за какво ше си губиме… Ми така де. Аз лично стратегия нямам, начи много мраза разходките в парка за първа среща. Абсолютно супер много ги мраза. Или отиваме на бар, или директно вкъщи ще дойдат, хаха.

А: Начи т‘ва корона време не ти се отразява добре.

М: Изобщо.

З: Направо у вас. Щото с разходката няма да ни се получи, направо у вас.

М: Направо… [Смях]

А: Ела на разходка в хола.

М: Не, вече имам VR очила, мога да ги покана на VR разходка.

А: И ти си имаш таргет. Добре.

М: Да.

А: Харесва ми т‘ва.

М: Също така, исках да кажа че, няма значение кой е направил първата крачка – случвало ми се е и аз да бъда по-упорита и обратното. Няма абсолютно никакво значение. Но, много е важно, предварително да има няква онлайн комуникация, щот в крайна сметка живеем в две хиляди и двайста година и тва без онлайн не става. Да сме се срещнали в магазина, като по филмите дет‘ се срещат, докато избират заедно посягат към едно авокадо… и „айде да ходиме на среща“. Айде бягай оттука, нали трябва да те проверя първо.

А: Две и двайста.

З: Първо трябва да знам дали си чист.

М: Ами да.

А: Две и двайста основно онлайн живеем, права си, да. Дали си чист и дали имаш корона вирус – това са двете условия.

М: Да. [Смях]

А: Аз обичам срещи, на които правим нещо. Да си кажа. Не обичам такива клиширани – отиваме на кино, или на ресторант. Особено на кино за първа среща ми е…

М: Кино – пф.

А: Нали?!

М: Е к‘во кино, вие ще гледате филм ли? За какво е тоя човек там до тебе, кино?!

А: Именно. Тъпо ми е.

З: Ама чакай сега на първа среща не се ходи, за да се гледа филма.

М: Е к‘ во правиш.

З: Смисъл, аз не мога да ти разкажа какъв е сюжета на “Любов по време на холера”.

А: Не съм на 15 вече, не искам да правя такива неща в кино салона.

М: Еми в къщи ще дойде, ако искаш да е именно – за това в къщи директно.

З: Е, съгласна съм.

М: Какво ще ходиме да си губиме времето там на някакъв филм.

А: Много ясно, ако бях на 15, ок, хубаво ама вече съм над нещата, мисля си. Ха-ха. А сега ако ме питаш любимият ми вид срещи е тези, на които заедно правим нещо. Смисъл някаква дейност, нещо измайсторяваме, например някакъв ако щеш кръжок по глина, или уъркшоп за коктейли, или пък е нещо свързано със състезателен елемент – като боулинг или катерене на стена. Харесва ми, защото тогава наистина мога да опозная човека срещу себе си. Освен това обичам да се състезавам с хората ха-ха.

И мисля че в такава ситуация може да научиш супер много за някой и как човек реагира в определни ситуации. Какви са слабите му страни, което е супер важно да се знае. Така че тези неща могат много по-лесно да се разкрият на такава среща, отколкото на разговор на няколко питиета, или в ресторант.

Осъзнавам, абсолютно осъзнавам, че тези срещи изискват сериозна организация, определен бюджет освен това, така че определено не са нещо спонтанно, което ми се случва често освен това, за съжаление. Но ако някой ме пита за идеална първа среща, това е. Някой може да ме покани на такава първа среща, ще кажа да.

З: Значи, искаш да ми кажеш че ти не им провеждаш интервю за работа, ти директно ги водиш на тийм билдинг.

[Смях]

А: Да.

М: Аз сега веднага си представих, веднага си представих пейнтбол или картинг или това другото как се наричаше – лазертага.

А: Да. Картинг или лейзертаг, би било супер яка първа среща за мен.

М: И пейнтбол, примерно, да видиш дали и как ще се оправи.

А: Пейнтбола боли, не знам.

М: Е то, е то любовта боли.

З: Да видим как реагират на синини по тялото им.

А: Хъммм… [Смях] wink-wink [намиг-намиг] [Смях]

З: Но за BDSM ще си говорим в следващ епизод.

А: О, да. Какъв елегантен plug [вмъкване]. Факт, факт, но да. От друга страна, аз съм фен също и на срещите които са разходка в парка, така че Мандарина може би с теб няма да ходя на първа среща, не знам.

М: Знаеш, ние сега като се познаваме с вас, изобщо на среща няма да ходиме, направо си лягаме.

З: С Мандарината направо секс!

М: Е няма какво, по дяволите. [Смях]

А: Одобрила си ни вече.

М: Ми да. [Смях] Хващайте самотелите и това е.

А: Ами да, защото така поне ще знаем че сме на среща. Защото случвало ли ви се е да си мислите, че сте на приятелско излизане, но да се окаже че това е среща или вие да поканите някой, той или тя да си мисли че не е среща, но вие да знаете че е среща и те да не са получили сигнала?

З: Ох, ами , то не е точно първа среща, но пак имам нещо подобно. Известно време си падах по една колежка в университета. Значи, действието се развива във втори-трети курс, но след като знаех че тя си има приятел, а-а си говорех с нея чисто приятелски, за книги, за глупости, какво ли не и съответно не я закачах в романтичен контекст. И тъй все се канехме да пием чай, и все се разминавахме.  Веднъж я поканих на чаено парти вкъщи за рождения си ден.

А: Ти като Мандарината-директно у нас. [Смях]

З: Е, аз да не съм някаква случайна. Да, директно у нас. Както и да е, всъщност аз бях поканила много хора на чаено парти на рождения си ден, просто защото за мен един качествен рожден ден приключва в десет вечерта, защото аз после трябва да си лягам. Стар човек съм.

Както и да е. Каня я на чаено парти в къщи, но тя се отказа в последния момент и така или иначе не дойде. Но след като разбра че същност съм имала рожден ден, тя пък ме покани на театър за имения си ден, а тогава пък аз и отказах защото бях на работа в същата вечер. И за малко се разминахме така. За малко да се разминем отново когато една вечер с няколко приятелки щяхме да излизаме и изрично я бях поканила да излезе с нас и тъкмо се каня да си тръгвам примерно към един часа, т‘ва онова, към един и двайсе примерно. Вече цяла вечер гледам към вратата на заведението…

А: Ммм-хъм…

З: … тя ше дойде ли? Няма ли да дойде? И тя се появява по някое време. Потанцувахме. Към три-четири часа я изпратих до тях. И два дни по-късно се съгласи на истинска среща, на която ѝ занесох еротичен разказ, написан специално за нея.

А: Йес, бее!

З: Ядохме чудесно телешко пълнено със сушени сливи и после прекарахме близо шест години заедно. Но като казвам, че може би давам грешни сигнали, настоящата ми приятелка, например, твърди, че в началото също съм давала смесени сигнали и към нея. Така че проблема може би всъщност е в мен, а не в това, че хората не разбират, че ги каня на среща.

А: Еми, не знам. Като подариш на някой еротичен разказ, написан за тях, не съм сигурна, че проблема е в теб. Не знам кво по-директно от тва. [Смях]

З: Значи, тя всъщност беше чела мои еротични разкази и няколко дни преди тва. Точно деня преди да излезем на…

А: Ахааа…

З: … на въпросното събиране. Така че тя знаеше, че, че пиша еротични разкази, но този беше специфично написан за нея.

М: Е то, извинявай, как ше се объркаш?

[Смях]

А: Амии, доста, доста добра история. Радвам се, че е завършила със щастлив край. Мандарина, ти имаш ли такива романтични истории с объркана първа среща, която не е ясно дали е среща?

М: Не. При мен всичко е ясно. [Смях] Щом съм излязла на среща, поканила съм го вкъщи, еди к‘во си – ясно е за к‘во става въпрос. Няма тука такива – шест-пет. [Смях]

А: Ти си директен човек. Кефиш ме!

М: Абсолютно. Няма к‘во да си губим времето.

З: Ама, чакай. Имайте предвид, винаги пък когато излизам с мъж на някво кафе – директно питам: Това не е среща, нали?

М: Е, тва… то е ясно. Различно е на… тука е различно. Да! Ама даа… а, бе, има, има… Чакай само да се сетя… Нещо имаше тука един, дето искаше да излизаме в парка. Ама изляза ли с някой на парка, в парк, значи е ясна работата – нищо няма да има.

[Смях]

М: И съм им казала: ся тука на парка – т‘ва не е среща за мене. Така че – сори! Само, само слушам. Да са наясно.

А: Хареса ми колко си директна. Аз обичам също да съм директна, но съм попадала в ситуации, в които аз не съм давала достатъчно ясни сигнали. Ама тва е, мисля, когато сме били със човека, който харесвам във една компания сме движели поради някаква причина. И се е случило нещо – не сме се разбрали съвсем. А другото, което ми се е случвало и не съм фен е, когато си излязъл със някой, най-често мъж се случва, всичко е окей – в смисъл за мен ние не сме на среща, защото никой не дава такива сигнали. И след като той плати сметката, изведнъж – ама това среща ли е? И е малко тъпо в такива ситуации.

М: Хм, тъпо, да.

А: Но к‘во да правиш. Учим се всички, така че…

М: Еми, да! В движение.

[Смях]

А: Може да се каже, че това ми е нещо като червено флагче така, ако някой се държи по този начин, което ме навежда на мисълта да ви попитам: Имате ли, тоест, със сигурност имате, но кое за вас е червен флаг и преди среща, и по време на среща. Кое е нещото, което си казвате: Ммм – не! Змей?

З: Ами, не ми се е случвало по време на среща да ми се случи някой сериозно да ме отблъсне по такъв начин. Честно казано вътрешния ми глас до момента ме е водил сравнително добре. Единици са срещите, на които съм ходила с жени, които по-късно не са се превърнали във ценени във живота ми хора по един или друг начин. Дали само като приятели или първо сме имали връзка и след това просто сме останали приятелки. Но определено някои видове разговори биха ме… ако разговора потръгне в посока, която ме кара да се чувствам некомфортно или видя, че този човек има мнения, които са проблематични, определено това би било червен флаг.

А: Абсолютно! А гугълвате ли срещите си?

З: Не ми се е случвало аз да гугълвам жена, с която излизам на среща. Проверявала съм последните два-три-четири поста в някоя социална мрежа – дали ще е инстаграм, дали ще е фейсбук, дали ще е туитър…

А: Е, тва не се брои сега.

З: Но това е, така, на повърхностно ниво. Никога не съм гугълвала. Знам, че мен са ме гугълвали и са ме проверявали по-обстойно. Това твърдо го знам.

А: За мене да, да кажа, акоо, ако се мачна със някой в дейтинг апликация и не е линкнат поне един социален профил – начи няма да стане. Това за мене е червен флаг. Така че винаги проверявам.

З: Искаш да кажеш, че никога няма да се мачнем? Их!!

[Смях]

А: Ние вече сме се мачнали на друго ниво със тебе, така че…

М: Вие нямата нужда от aпп беее…

З: Палавница…

М: Да.

А: Дари, ти google-ваш ли?

М: А, google-ване не точно, но всички останали социалки биват проверявани. Ама абсолютно всички, всичко каквото мога да извадя бива извадено, защото първо така можеш да хванеш червените флагове. Отделно, преди време, докато ползвах Tinder, точно ако има свързан, айде Instagram-а то и да няма свързан, аз ше го намера, обаче Spotify-а е много важен, щото примерно като сложат някви песни – кои са им любимите песни, – то сложи некво клишенце там, дето е… Извинявай, нали, абсолютно… само заради клишето на песента, мога да го, да го разкарам. Добре бе, такива не ползвам вече, нали, но… Всъщност, онлайн информацията говори страшно много. Отделно онлайн чата, червени флагове. Не трябва да е расист, отявлен сексист, отявлено mansplain-ване, политически пристрастия, много е важно, селфитата тип чички, сещате се са, сори, ама…

А: Със шапката с козирка и с очилата.

М: Да, има си там специфични отделни елементчета, които са ми много така, много, много сериозен червен флаг. На самата среща, червения флаг, особено ако е първа среща, закъснението, което е закъснение без извинителни причини, без да ми е предупредил, без да е казал нищо. Отделно, ако е казал че той ше намери място, а не е намерил място и нямаме място за самата среща, т‘ва също е много сериозен червен флаг.

Презервативи, ако не си носи – са в крайна сметка аз съм тръгнала секс да правя на първа среща, винаги е целта така да стигна, той да си носи презервативи… А то много добре е ясно, са кат сме провели онлайн комуникация, че може ми ше стигне и до секс, ти не си носиш презервативи, пич, нали, съжалявам.

По време на срещата също, тривиални неща да ми говори, глупости, такива дето абе, да ме пита майка ми и баща ми к’во работат нали и колко пари изкарват, което много ме дразни. Или manspain-ването да ми се намесва в живота и да ми се обяснява, нали, “ама ти си тука много strong [силна] жена, еди к‘во си, ама не ти ли е неудобно, еди к‘во си, не искаш ли деца“ тем подобни глупости, което супер е червен флаг.

А: Ма как няма да си разкажеш цялата история до девето коляно, на първа среща бе?!

М: Да. И другото, което е, което супер много ме дразни е докато е с мен да зяпа жени, които минават. Са, толкова, извинявай, пич, самоконтрол малко, два-три часа, нали. Т’ва директно е червен флаг, тоя е fuck boy [ебльо] и не го интересува аз к‘во му говоря. Другото е да си гледа в телефона. Ама тука нали няк‘ва има рожден ден, аз чакай да ѝ кажа. На първа среща си с мене, на първа среща си с мене. Ти обясняваш на няк‘ва там, незнамси к‘во. Всъщност, т‘ва може да е знак и за притеснение. Но, от друга страна, не мо‘е си гледаш телефона през цялото време…

А: Не, не можеш.

М: … или по-голямата част от времето да почне да ми говори за някв‘и бивши връзки или да ме разпитва мен за бивши връзки, при положение че ако е онлайн, може би сме говорили за т‘ва, но пак е, некомфортно ми е. Т‘ва са ми сериозните червени флагове.

З: Да кажа и аз един червен флаг като каза да говори за бивши. Ако някой ми каже, че бившата им е луда, значи сериозно се притеснявам. Ти какво точно направи на бившата си, за да я наречеш след т’ва луда на нейната реакция? Така че т’ва ми е червено флагче, примерно. Ако бившата ти е луда, почакай да видиш мен!

М: Да. Как щи се сторя аз, нали, ако наречеш бившата си луда.

А: Значи сте ок на първа среща да се говори за бивши или по-скоро не?

М: Ами по-скоро не, щото ние ако сме си говорили онлайн, то, зависи пак до каква степен е комуникацията, ама, зависи сега, да ме засипе с информация за бившите си…

А: О не, засипване на информация, в никъв случай. Не.

М: Де да знам, много зависи, много зависи от човека…

З: Информация не, но в интерес на истината, за мен е добър фактор, ако тези хора все още са приятели с бившите си по някъв начин и тези хора все още са в живота им. “А не, приключвам с тая връзка и тоя човек е мъртъв, вече не съществува в живота ми.” За мене е добър фактор, говори добре за тези хора и за тяхната емоционална зрялост на едно друго ниво.

А: Съгласна съм. Това как някой на, може и да е на първа среща, може и да е на втора, за мен няма толкова голямо значение, но как човека говори за предишните си връзки наистина е важно, и това че не се изкарва жертва, във всичките си връзки или казва някви неща от рода на “ох, аз нямам късмет със любовта или със жените” или каквото и да е там, при което това определено е червен флаг.

З: О Боже, Господи, това е турския сериал.

А: Нали, нали? Така че, да. Но иначе, аз вярвам във google-ването на първа, преди първа среща и поглеждането на социалните мрежи. Както казах, това ми е червено флагче или пък ако има групова снимка. Леле, как не мога да понасям акаунти, на които всичките снимки са групови.  Нямам време да правя сравнителен анализ и да търся аз…

З: Това е абсолютно нарочно, да, това е абсурд.

А: … ти кой си или коя си от тази група и обикновенно всички групички изглеждат еднакво, не знам дали дали сте забелязали.

М: Ама виж какво, ако профилът е публичен, тоест ако не сте все още приятели и се виждат само груповите снимки донякъде е окей. Ако станете приятели, тогава може би се виждат повече снимки.

А: Абе твърде много research [разследване]. В смисъл, трябва да ти видя лицето, разбираш ли?

М: Ще ти го намеря research-а веднага ще го оправиме всичко ще намериме, спокойно.

З: Това не е интервю за работа вече споменахме, не е нужно да работя преди да ми плащат.

М: Ама без пари ще го направя, само кажете коя, що, веднага ще намеря всичко.

А: Детективска агенция „Мандарина“. [Смях]

Добре. Значи доста червени флагчета могат да се появят и по време на среща, и преди това.

М: Сетих се още едно, извинявай.

А: Давай.

М: Ако взема да пие прекалено много.

А: О, да.

М: Смисъл, излязли сме и то вече не ти се… извинявай, пич, на шеста бира си, седма, к‘во правиме? Или и аз мога да пия; не, всъщност зависи. Ако сме вкъщи е окей, обаче ако сме излязли на бар и той се нашльока брутално докато върви разговора, малко и то за отрицателно време ммм…

А: Ммм, да. Другото, което е естествено най-големият показател донякъде, е това човек как се държи с обслужващия персонал и с хората наоколо. Ако сме в ресторант или в някакво заведение и наистина, смисъл ако някой се държи неуважително към сервитьор и сервитьорки или бармани и барманки, директно е „не“. Защо си гъз?

М: Защо си гъз, не ми трябваш такъв.

А: Говорейки си за червени флагчета, имали ли сте срещи които са били толкова зле, че ви се е наложило да си тръгнете. Аз например преди години винаги давах шансове и дори съм си изкарвала цяла среща и не съм си тръгвала, дори да ми е било супер неудобно и да искам да си тръгна, но сега съм изгубила търпение абсолютно и няма шанс. Вече си знам границите; ако видя че нещо не върви и се чувствам неудобно или пък, нали, в краен случай не се чувствам сигурно, директно казвам това не е за мен и си отивам. Вие имали ли сте някакви такива преживавания? Змей?

З: Аз съм си тръгвала от среща, която беше „уредена“, така да се каже, от няколко приятелки които просто не се появиха на обща среща с мен и още едно момиче. С нея буквално нямаше какво да си кажем и в един момент се разделихме по живо и здраво след като установихме, че те няма да дойдат. Имайте предвид че това беше преди времето на общите чатове и до момента, в който с нея се видяхме и двете не знаехме че една част са се обадили на нея, една част са се обадили на мен и когато събрахме информацията установихме, че на всички случайно е изкочил ангажимент в последния момент.

А: Ха-ха и вие сте били детективска агенция обаче.

З: Да и ние го раздавахме детективска агенция. И само веднъж съм ходила на среща, която просто с една девойка се оказа, че на живо няма какво да си кажем, просто защото тя не говореше английски, а моя италиански към онзи момент не беше толкова добър.

А: Скузи. [Извинете.]

З: Разбрахме се да, за някакви неща, но в общи линии, над базовия разговор – как си, с какво се занимаваш и други такива неща просто нямахме какво да си кажем. Пихме по едно капучино, изядохме по един брьош и горе-долу това беше срещата по живо – по здраво.

А: Не е имало горещ шоколад, значи не е било добра първа среща.

З: Да, ужасно тъпа среща.

А: Кофти. Мандарина, какви са твоите опити?

М: Ами, моите ужасни среща май са и неловки и са били по като съм била млада. И тогава нямаше смарт телефони. Особено да, среща в някой бар, после излезнете в парка, оттогава мразя парка. Тръгвала съм си точно от такава среща, в която излизаме в парка и пича иска директно секс в парка. Е сега, извинявай, това няма как да се случи, нали, и съм си тръгвала.

А: Йу.

М: Ами да, отврат. Сега при положение, че окей, аз вече не живеех май тогава в Студенстки град, доколкото знам и той не живееше в Студентски град, сега извинявай в парка и то къде беше там горе, Редута до колкото си спомням.

А: Йу, що за място? [Смях]

М: Редута ли беше горе до онова паркче до стадиона. То хубаво паркче, ама не за такива работи, извинявай, сега тука какви сме?

З: Облягате се на черквата и се почвате.

М: Е на черквата съм се натискала като ученик, ама ученик е друго да се натискаш на черквата, на парка, сега е по различно, пък и бях влюбена в младежа, сега е съвсем различно. Оня с първата девственост.  Беше резултат, тогава беше различно…

А: С първата девственост.

З: Начи искам да кажа че…Тоя младеж, колкото пъти го споменаваме в тоя подкаст, ако не ни почерпи всичките по едно питие…

А: Младежо, чакаме те.

М: Той, между другото, като излезе епизода за девствеността и после ми вика: имаме годишнина.

А: А така.

М: Та, да, с него са били натисканията в градинката на църквата в Сливен; въпросът е че, са на първа среща някой да те заведе на такова, не върви. За забавна среща се сещам т‘ва с бившия ми съпруг. Тогава, за една от първите ни срещи, аз бачках на Руски паметник и съм му казала  „чакай ме на Руски паметник“. Като аз излизам, оглеждам се – едното кьоше, другото кьоше, нали те са няколко, – кръстовището се събира на Руски паметник; и него го няма и пиша „къде си?“ То имаше, имахме тогава телефони, не смарт, ама такива с смс-и. „Еми, на Руски паметник съм.“ Човекът пресякъл и отишъл баш на Руски паметник. И аз съм… ааа…

З: Герой!

М: Герой! В крайна сметка, накрая се излъгах и се омъжих за него, ма както и да е. Шегувам се.

А: Човекът е точен.

М: Беше забавен. Абе да. Той ми беше от забавните. Всъщност, със него са ми едни от най-забавните срещи, кат се замисла. Единствения човек, който ме беше питал дали мож да ме целуне. Естествено че може да ме целунеш.

А: Трябва да се пита.

М: Ами понякога, може би трябва, да, ако, да, ще стигнем и до там.

А: Аз наскоро, точно преди Ковид, имах една забавна история, в която аз се поизложих леко. Значи, преди Ковид, аз ви споделих вече за любовта ми към активните срещи. Имаше един период, в който бях решила, че ако поканя някой на първа среща на stand up, ще е доста яко, защото тогава мога да разбера дали харесваме еднакви неща и дали можем да се смеем на еднакви неща. И поканих едно момиче на първа среща на stand up. Бях там по-рано.

Бях малко нервна, като за интервю.  И намерих две места, които не бяха на първия ред, така че си викам супер, нали, тъкмо няма да ни закачат, няма да ни задават неудобни въпроси и всичко е чудесно. Но не съм забелязала, че там където аз съм седнала е имало flyer [листовка], който индикира нещо. Тя идва, всичко е чудесно, прекарваме си добре, шоуто започва и някъде примерно десет минути в stand up-а, човека който е на сцената казва „И сега всеки, който е седнал върху място със flyer, трябва да дойде тук, на сцената.“ И аз… „О, не, край.“

И в първия момент, викам, просто ще се направя, че не съм седнала на такова място, нали, и няма проблем. Обаче тя видя, в смисъл, момичето, с което бях на среща, видя и тя ме накара да отида на сцената. Толкова червена не съм била през целия си живот. Трябваше да правим някви improv неща [импровизации], да отговаряме на някви въпроси, да се правим на животни, въобщее… Беше доста забавно, сигурно отсреща за хората, които са ме гледали повече, отколкото за мен лично, но…

З: „Ше се напрайм на животни“ придобива нов характер.

А: Но, мисля че мина добре, защото имаше втора среща. Така че го броим като среден неуспех, може-би-успех.

М: Тоест, не е била толкова ужасна, бе. Само ти така си се чувствала.

А: Не, просто аз си мисля, че беше ужасно, но мисля че, в крайна сметка, беше ок. Добре. А как разбирате, че срещата ви върви добре?

З: За мен срещата върви добре, когато продължава. Ако разговорът върви или ако дори споделеното мълчание по време на срещата не изглежда като да тежи на която и да е от двете ни. Разбира се, това как върви каквато и да било част от връзката между двама или повече души зависи от всички тях. Както първа среща, така и по-натам.

За мен лично, единственото очакване, което имам към хората отсреща, е да ми кажат, ако нещо ги притеснява, за да може да премахнем този фактор. Дали е мястото, на което се намираме, дали храната е лоша или пък аз прибързвам с темпото, с което се движа, или пък нещо друго.

А: Абсолютно, да. Знаете ли, че според едно проучване, на човек са му нужни около двайсет секунди, за да прецени подсъзнателно дали е привлечен към някого, на първа среща.

М: Пу, супер.

А: Така че, първите впечатления са важни.

М: Естествено че са важни, да.

А: Мандарина, ти как разбираш, че срещата ти върви добре?

М: Ако не искам да го изгоня от вкъщи, значи срещата върви добре. Шегувам се.

А: Ако не спи на дивана.

М: Ако не спи на дивана. Не, не, не. Не, предполага се че може да се прибере вкъщи, ако не може да се прибере вкъщи ще спи на, на дивана или ше го сложа в колата. Хахаха. А как разбирам? Ами, то, де да знам, някак си се усещат тия неща. Не си гледаме в телефоните. Не се чудим, не се чудя какво да подхвана, за да върви разговора. Не е неловко. Всичко… има една такава флуидност на комуникацията и има усмивки. Ако се смее през цялото време и не ми дава индикации, че съм му досадна. Щото то, нали, то се усеща и не се зазяпва прекалено много в странични хора, неща, не си гледа в телефона, май го казах. Така разбирам. И ако стигнем до секса. Хаха. То, то… Да, де, то всъщност си е… Да…

А: Което си е важно.

М: Важно си е. Хаха. Ти как разбираш?

А: Преди време една бивша ми каза, че на първата ни среща, и на втората, и на третата в очите ми имало искри и не съм спирала да се усмихвам.

М:Оу!

А: Така че за мен е това. Разбирам, че срещата ми върви добре, когато наистина не мога да спра да се усмихвам. Чак ми се схваща тука – скулите над трапчинките. [Смях]

М: И после те боли устата от целувки.

А: Да!

[Смях]

З: Ооо!

М: И други работи.

[Смях]

А: Ох, ох… Времената преди ковид за мен.

М: Да! Времената преди ковид.

А: А ако го срещата е минала добре, кой плаща сметката?

З: Ми, начи, вижте сега… Аз смятам, че трябва да е много ясно, че сметката не я плащам аз. Аз съм беден човек, студент, със заеми и гледам да измуфтя безплатна храна когато и където мога. Ако може да ме почерпят – възможно най-добре. Ако може да ме почерпят и на втора среща – още по-добре.

А: Черпене да има.

З: Колкото по-често, толкова по-добре! Черпене да има.

М: Значи ти затова ше ги каниш вкъщи, ако… да, или…

З: Ама чакай сега. Вкъщи аз пак трябва да я платя тая храна.

М: А, да, верно.

З: Трябва те да ме поканят у тях. А шегата настрана, смятам, че човекът който кани на среща може да поеме отговорността, така да се каже, да плати, но аз лично обичам да плащам храната или питието си. Дори и… дори да са ме поканили на среща със сигурност ще предложа да платя това, което аз съм изконсумирала.

М: Май и аз съм на този принцип. Винаги, аз абсолютно винаги държа да разделим сметката, без значение кой е инициирал срещата. Някак си, то може би е някъв issue [комплекс] това да държа да покажа независимост още от първата среща. Че не съм там за муфтене нещо, нали, или щото има много кинти, кара беемве.  Шегувам се. Не излизам с такива.

[Смях]

З: ‘начи, безплатната храна я пращай към мен! Разбрахме се.

[Смях]

М: Например много мразя сцени кой ще плати и еди кво си, да, и гледам да избягвам. Ако много държат – окей, без да стават сцени. Но винаги държа да разделим сметката. Т‘ва е правило номер едно. Особено първите няколко срещи, пък айде, първата среща – задължително, задължително!

А: Ммм, да… Е, особено сцените изобщо не са приятни. Или пък някакви такива излияния, които чести виждам онлайн: “Ооо, жените, срещите, сметката…”

М: Да! Или пък то, то донякъде също е червен флаг. Ако има няква такава индикация… “Ама ся ти си жена, аз ще ти платя сметката.” Или: “Аз съм те извел на среща, ще ти платя сметката.” Ми, чао!

А: “Извел на среща”… аз да не съм крава?

[Смях]

М: Аз съм коза.

З: Както казахме: на каишка само вкъщи. Но затова ще говорим в друг епизод.

М: Да, точно. [Смях]

А: Абсолютно. Добре, значи за сметката имаме, можем да кажем, правила или стратегия. А имате ли правила за целувка или секс след първа среща? Змей?

З: Аз не се ограничавам дали и кога ще целуна някого. Ако имам усещането, че моментът е правилен, ще попитам дали мога да я целуна, и ако отговорът е утвърдителен – ще го направя. Случвало се е да правя и секс след първа среща. Не се ограничавам и в това отношение, макар че рядко се е случвало. А се е случвало първа среща да приключи дори и без целувка. Например на последната ми първа среща така, наличието на маска на лицата и на двете ни се оказа силно непреодолим фактор и щеше да е малко некомфортна и неудобна целувка. Както за нас, така и за хората в метрото.

[Смях]

А: Това мисля че е добър съвет за хора, които излизат на първа среща сега. Не чакайте края на срещата, когато се разделяте в метрото. Знам че е романтично…

З: Абсолютно!

А: …но не работи на практика. Не чакайте!

[Смях]

М: В никъв случай целувки в метрото, моля ви се при толкова много хора със свалени маски.

З: Изчакахме до втора среща.

А: А, добре. За тебе има ли правила, Мандарина?

М: Начи, вече трябва да е ясно, че за мене няма абсолютно никви правила и дори ми е супер неловко да ме питат дали ще ме целунат. Щото, ако съм излязла с някъв случаен човек и не съм дала никви индикации преди тва по време на чат и на самата среща, да ме пита ок, като сме били по-млади, както казах. Обаче сега, кво ме питаш бее… Ако ще ме целунеш, аз ще дам, ако няма да ти дам, то ще разбере, няма да те пиша по социалките после.

З: Чакай сега. Имай предвид, че и аз смятам че давах много ясни индикации, че искам да се случат няк‘ви неща. Но, както споменавам, приятелката ми каза, че тя в началото си е мислела, че аз съм я friend zone-нала. Аз бях такава „Аааа! Коя част от тези innuendo съобщения [сексуални намеци] те карат да смяташ, че искам да си във friend зоната?“

Та, затова, когато си зададеш директен въпрос, колкото и неловко и нелепо да звучи, е ясно че ситуацията е, поставяме се в тази директна ситуация – аз искам да правя тези неща със теб. Ти ок ли си с тях?

М: Мда, да.

А: Както обичаме да казваме… на три. Комуникация.

М: А, да, ама тя комуникацията, не само със вербална, но и език на тялото също, тва също е много важно.

А: Ммм, така е.

М: За секса нямам никви правила. Случвало ми се е преди години, десет години примерно, повече, да не ми се случи секс на първа среща, но сега ако не се случи, това е. Не, не че е като да е правило, ама, казвам го вече, изкомуникирам го.

З: Червен флаг.

М: Не е червен флаг. Зависи пак, защо не се е случило.

А: Ммм.

М: Зависи, да.

А: Начиии, общо взето сте съгласни, че нямааа правила.

М: Няма, то много, то правило, то не върви, защото ако караш по някакви правила за срещи, тогава примерно имаш и очаквания и то, то не става, хората са различни, пък и не знаеш experience-а, така де, опита на другия какъв е, а и както казах, трябва да е имало някакъв, няква онлайн комуникация предварително.

А: Да, абсолютно. Това със правилата, според мен е малкооо, някви патриархални такива, наслагвания, да не спиш със някой до третата среща или до петата или там, която и да е.

З: О, Господи! Боже!

А: Еми има такивааа, смисъл, има такива хора, което това е ок, стига да го правиш съзнателно, и да го правиш за себе си и наистина да ти доставя удоволствие. За мен е важното да има съгласие, от двете страни. Ааа за първа среща, мисля че е добро правило да се пита, и за целувки, и за секс, и вербално. Особено пък, ако преди това не е имало няква дълга онлайн комуникация.

За мен обикновено, в първия половин час, мога да преценя, дали искам срещата да свърши със секс, да свърши веднага или не. Всмисъл, за мен секса не е задължително да завършва всяка среща със секс. Понякога ми е интересно и да продължим и без този елемент, до втората среща, например. Ааа, затва си има fuck buddy-та и секс за една нощ, което за мен не е среща и не е първа среща от серия от срещи.

Което ме кара да задам следващия въпрос. Какво правим с пандемията? Били ли сте на първа среща от март месец насам? Имаше ли нещо различно за вас?

З: Аз вече си казах, че съм била на първа среща, като набързо пихме по един горещ шоколад и после се разходихме из лятна дъждовна София. Щеше ми се да я целуна на раздяла, както споменах, но по-важното в онзи момент беше да си носим маските на закрито и да се отнасяме отговорно и доколкото е възможно, безопасно, както към себе си, така и към околните.

На втора среща отново се разходихме из София и след това я поканих на обяд вкъщи, защото все пак вярвам и в това, което Мандаринатаа проповядва. Мисля си че това, което трябва да правим в момента, начи това първо беше в началото, така да се каже, на пандемията. Докато сега нещата са доста по-сериозни.

Ако сега ме питаш, не бих излязла на първа среща днес, към днешния момент. В същото време, не мога да си затворя очите и да кажа че живота не продължава, но трябва да се отнасяме възможно най-отговорно и разумно, както към себе си, така и към околните. Като, стига да е възможно, срещи на открито, с маски и, като съответно най-важния въпрос, този за здравето, отново е на масата, като вече не говорим само за полово предавани болести, а и за респираторни такива.

Защото, ако някой някви проблеми, каквито и да било, в момента просто нищо не бива да се отлага. Най-малката кашлица може да се окаже някъв сериозен проблем.

А: Абсолютно, да. Или ако някой има дългосрочни заболявания на дихателната система, като например астма или някви такива други неща също, колко е ок да си на среща с този човек, за тях лично и за теб. Но като цяло, май кога последно си направи PCR тест, ще е новото кога последно се тества за полово пренасяни болести.

З: Да.

А: Мандарина, при тебе, нещо промени ли се? Мислиш ли че си готова да излизаш на срещи, на първи срещи?

М: Аз, преди, че не излизах толкова често на първи срещи, в типичните първи срещи, а сега съвсем. По време на пандемията пък, съвсем не съм била на първа среща, ма на последна бях. Шегувам се. Реално всяка среща това лято ми беше като за последно, по ред причини, най-вече че е пандемия, че не знаеш кога ше може да пътуваш, не знаеш кога ше може да се видите, не знаеш кога ще затворят граници, не знаеш кога ще ви локдауннат отново и е такова, няква несигурност.

Иначе, като цяло си мисля че, тя пандемия, поне за мене, аз както съм предпазлива със срещането със непознати за пръв път, сега съвсем нямам ник‘во желание. Първо щот‘ не знаеш, хората по принцип послъгват. Всеки може да ти каже – те и сега го казват, – „ами не, нищо ми няма, не съм заразен“, а то няма никва гаранция, абсолютно. Кога си направи PCR теста или някъв антиген тест, това ще стане задължителен въпрос. Дори си мисля, Tinder може да го вкарат като опция, като при профилите…

А: Може, да.

М: … валидност на на теста, дали си отрицателен или не си, изобщо всички dating app-ове [приложения за срещи]. Защото нямаш абсолютно ник‘ва гаранция и аз нямам абсолютно ник‘во желание да се срещам с непознати. Мен с приятелите ми, сегашните, тук ми е рисково, а к‘во остава с няк‘ви непознати, дето пращат дикпици па съвсем. Така че, абе като цяло ще се промени много, ама т‘ва си е личен риск, според зависи кой колко иска да рискува и себе си, и близките си след тва. Ето Змея ѝ се е получило, което е супер. Но пък точно сега, абсурд, в момента както е навсякъде червен код при нас, абсурд да, да тръгна по срещи.

З: Не, сега не бих излязла, а дори и тогава, когато го направих, знаех че блокирам след това две седмици, в които не се срещам със няк‘ви други хора, не ходя при родителите си и роднини и така нататък, нали. Блокираш ги тия две седмици и забравяш за каквито и да било социални интеракции.

А: Това е интересно, защото може би от друга страна ще промени това което различните dating апликации ни позволяват да правим със срещите и то количество над качество. Тоест, може би, ше ни помогне наистина да се фокусираме дали харесваме този човек и дали искаме да прекараме две седмици в изолация, за да се видиме с тях.

М: А и със тая пандемия в момента, единственото място, на което мож‘ да се видиш е навън. Както не обичам да хода по паркове, абсурд.

А: Да, това не е за тебе.

М: Не.

А: Но да, на мен определено ми е трудно да се доверя на непознати хора в момента, относно здравния им статус с корона вируса, защото виждам как много хора не го вземат насериозно. И преди седем месеца си мислех, че онлайн срещите ще са нещо, което ще правя само ако съм във връзка от разстояние и то може би не супер често. Но, реалността се оказа такава, че много от връзките ми тази година, са реално връзки от разстояние, и бях на срещи, които бяха най-вече онлайн и искам да ви кажа че онлайн срещата, дори и с храна и с вино, пак си се усеща като работна среща по Zoom иии не може да ти доставви същото удоволствие, колкото и да се опитваш.

М: Абсурд. Да.

А: Изобщо, изобщо не е същото. И да, имах няколко срещи в началото на пандемията, които бяха навън, сред природата, в парка, но не мога да се оплача, защото обичам да съм навън, бях с някой, който беше много сладък и имаха куче, така че.

М: Ооо, кучее!

А: Добре, поговорихме си добре за срещите. Какво, какво бихте искали да кажете на нашите слушатели за първите срещи и за първите срещи, особено по време на пандемия?

М: Ами, ох, сори аз малко така се депресирах в последната тема.

А: Не, може да го направим по-забавно нещо.

М: Не. Добре, са ще го, с’а ще го измисля. Искам да кажа хората да нямат правила, да се чувстват комфортно и да се стремят те да харесат човека насреща… А не тях, те самите да бъдат харесани. Отделно по време на пандемия, внимавайте много, защото не е ясно и после да ви треперят приятелите и вие самите да се чудите сега трябва ли да правя PCR тест, не трябва ли да правя. Абе шибаничко е.

Не знам изобщо, всъщност аз не знам какъв съвет мога да дам при положение, че аз не обичам да ходя на първи срещи и директно хората си ги каня вкъщи. Или в бара вече няма как да стане, пак абсурд. Така че по-добре да не давам никакви съвети и както го усещате. Да не взема да подведа – „тука тая тя не ходи на никакви срещи, директно ги вкарва, а пък сега тука се прави на интересна.“

А: Ама, както ти каза, за срещата няма правила.

М: Няма правила.

А: Срещата е просто ситуация, в която ти си прекарваш добре, човека срещу теб си прекарва добре, заедно сте и сте там на това място без принуда, така че това е. Всъщност да, това е срещата. Буквално.

М: Да, да това е среща. Обаче знаеш ли какво? Аз ще взема да чопна от теб тази идея – ходенето на боулинг, защото е готино. Ходенето на боулинг, айде картинг не, защото може да се избиеме примерно, но боулинг е готино. Добре.

А: Ходете на боулинг на среща, но не сега. Радвам се че съм ти повлияла. [Смях]

Змей имаш ли да кажеш нещо ти за срещите?

З: Ами на мен ми се иска да насърча слушателите ни да ни споделят как се чувстват те когато ходят те на среща. Аз установих, че всъщност харесвам да ходя на първи срещи. Бившата ми приятелка наскоро ме попита какво всъщност ми харесва в ходенето на първи, втори, така да се каже първични срещи, и когато се замислих, установих че е това, че на срещата с други хора аз опознавам и себе си.

Начина, по който се опитвам да се представя пред останалите ми говори за това каква съм аз и каква представа се опитвам да създам за себе си и дали те съвпадат съответно. Така че ми е интересно да чуя другите хора как виждат себе си и какво намират в срещите. Харесват ли им, не им ли харесват, какво им харесва и какво им пречи да се отпуснат?

А: Ммм, това е като едно философско упражнение за опознаване на себе си. Харесва ми.

М: Ами според мен стана супер епизод, дано сме били полезни – вие конкретно. Ползвайте презервативи като ходите като моите първи срещи и чао от мен.

А: Ползвайте презервативи винаги…

З: Ползвайте маски, ако ходите на моите първи срещи. Искам да благодаря на слушателите за доверието и за това че ни изчакаха да си починем хубаво през лятото и за това, че днес слушат този епизод. И искам да им пожелая много хубави първи, втори, трети и поредни срещи; не забравяйте че ухажването продължава и след първата среща, но за това ще говорим в друг епизод. Чао от мен.

А: Абсолютно. Искам да кажа на всички които ни слушат, че за първите срещи няма други правила, освен тези които сами създадете за себе си, така че да се чувствате добре и да си прекарате добре с човека с когото сте. Надявам се да ви е било полезно и интересно, чао за сега от мен и ще се чуем скоро пак.

А: Благодарим на всичките ни слушатели – и стари, и нови. Благодарим, че се връщате, че споделяте, че ни пишете, и че водите отворени диалози с нас, онлайн и на живо.

Както може би знаете имаме блог, в който можете да четете статии по теми, които не са стигнали до подкаста, както и ревюта на секс играчки. Тепърва ще добавяме материали там, така че следете ни на http://ohyespodcast.com/.

Искаме да отправим също така специални благодарности на хората с които работим и които ни помагат да ви поднесем качествен продукт. Благодарности на Ми Василева за илюстрациите, които оживяват за всеки епизод. Повече от нейните творения можете да на страницата ѝ в Instagram – mi.reliq, с q.

Благодарим на Радунчев от Говорен ефект с чиято помощ ви представяме пълна транскрипция на всеки епизод за моментите, когато не ви се слуша жени да ви говорят за секс, и по-важното, за да може подкаста ни да достига до по-широка аудитория. На govorenefekt.com ще откриете пълния списък с услуги за отличен подкаст.

Не на последно място големи благодарности на Ники Новаков за видео обработката на тийзърите към всеки епизод.

Ако искате да работите с нас пишете ни на ask @ ohyespodcast . com. Намираме се в туитър – @ohyesunplugged, Instagram – @ohyespod, ще ни намерите дори във Facebook и в Goodreads. До скоро слушане!

——————-

Срещите в попкултурата:
Музика:

Open in Spotify

Филми и предавания:
Holidate
Love Is Blind
Dating Around
Love On The Spectrum
Dirty Dancing
Once
Duck Butter
500 Days of Summer
10 Things I Hate About You
Sleeping With Other People
Emma
The Incredible Jessica James

Книги:
Sex From Scratch – Sarah Mirk
All About Love – Bell Hooks
Mindful Loving – Kathleen Todd
31 Dream Street – Lisa Jewell