“Какво друго очакваш в Тиндър, ако не непоискани пениси?”

С тази успокояваща фраза стигаме до средноаритметичните реакции спрямо дискусиите по темата за нежелани снимки на пениси във виртуалната комуникация. Поведение, което в аналоговия свят бихме нарекли с думата “ексхибиционизъм” и вероятно бихме се обадили в полицията (или може да се стигне до саморазправа, в зависимост колко неуспешно е подбрал екхибициониста своята недобороволна публика), във виртуалния свят има картбланш и минимална критика.

Дали ще е Тиндър или друга социална медия (а наистина, спирка няма, като се започне от там, та се мине през Facebook, Twitter и дори LinkedIn), нежелани снимки на пениси се изпращат изненадващо (?) често. И въпреки всичко, дискусиите трудно потръгват или бързо девалвират.

“Да, неприятно е, ама не е истински тормоз.”
“Защо просто не го блокираш.”
“Е какво толкова, нали сте много отворени.”

А защо се прави това изобщо? Според проучване невероятни 82% искрено вярват, че това ще доведе до възбуда при получателите, около 50% вярват, че получателките ще се почувстват привлекателни, третирайки снимките като комплимен, 45% се надяват, че на свой ред ще получат снимки, нещо, което се случва крайно рядко. 15% целят да предизвикат уплах или да накарат получателите да се чувстват дискомфортно, а 8% целят засрамване.

Очевидно е, че целите в повечето случаи не са негативни. Защо тогава идва тази огромна разлика между емоциите на изпращаите и тези на получателите им?

На първо време, необходимо е дебело да подчертаем разликата между ИСКАНИ и НЕЖЕЛАНИ снимки. Когато вече има съществуваща комуникация и има изразен интерес и ентусиазъм от всички страни, изпращането и получаването на снимки с цел възбуда, флирт или закачане НЕ СА ОБЕКТ на тази статия, тъй като добороволното участие в комуникацията е изяснено от всички участващи. Фокусът са нежеланите снимки и колко често те се случват.

Идеята за “СЪГЛАСИЕ” е все още хапка, с която (не само) българския интернет, а и цялото общество се мъчи. Сексът, сексуалните отношения и всичко интимно все още е в сферата на неговореното, почти мистичното разбиране без думи, без старание. На практика липсата на комуникация води до неудовлетвореност, фрустрираност (нервност) и обърканост. Страхът, че проверяването за интерес или съгласие ще убие момента, романтиката или ще отнеме някак мъжествеността на питащия мъж са съществуващи притеснения. Сред някои очакванията за някакъв вид съпротива, нежелание или отблъскване е дори очакваното поведение от страна потенциалната партньорка, влизайки в леко овехтели, но все още битуващи стереотипи за женската активност и сексуалност и отношенията между половете като ловец и плячка.

В този почти бутафорен контекст нищо чудно, че се стига до безкрайно объркване, където сексуалното образование се изчерпва до презерватив върху банан и истеричен кикот някъде около 4-ти клас, а останалото е недочуто и недоразбрано между съученици или неясните и объркващи разкази на по-големите. Добавянето на порнографията и нейната фантастичност, повечето млади хора прекарват немалка част от сексуалния си живот повтаряйки грешки, а зрялата част – в опит за отучаването им или сблъсък с некомфортната действителност разминаваща се с неясните разбирания и очаквания.

От друга страна, ако изпращането на т.нар. дикпик е съвпада с представата за ухажване у толкова голям процент мъже, то следва да се запитаме доколко е вярно, че като общество сме поне стъпка напред в еволюцията от приматите или дори птиците.

А дори да се върнем на най-често срещания съвет в подобна ситуация – “Просто го игнорирай.” – няма как да не потърсим отговор на въпроса кога за последен път игнорирането на един проблем е помогнало за разрешаването му.

В синхрон със законите на физиката, всяко дикпик действие намира своето дикпик последствие – Dick Pic Locator е шведско приложение, позволяващо на получилите нежелан дикпик да получат информация за GPS координатите на изпращача. Интересно е да се изследва как би повлияло наличието на последствия на първоначалния акт на изпращане на непоискана и нежелана снимка на мъжки полов орган – дали и по какъв начин изпращачите ще реагират на възможността да бъдат осъдени публично за тези си действия.

Тази статия коментира само изпращането на непожелани снимки от подобен характер и няма претенциите да покрива артистичните начини, по които дикпиците, курирани внимателно и в съответния контекст биха могли да представляват дори изкуство (каквито примери, поне доскоро, можеха да бъдат видени в Tumblr).

Източници:
https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/00224499.2019.1639036