Секс и секстинг по време на изолация

Змей: Тръгнахме ли?

Мандарина: Да.

З: Тръгна ли каруцата, питам?

М: Само да видя последното секстване и добре…

Амира: Аз съм на кон…

З: Хахаха

М: Какво, какво си говорим?

Енея: Ти такова, хубавичко е, че си подготвена за днес.

З: Ако не, ако не, просто се опитай да ме слушаш внимателно, аз след малко ще обявя темата за която си говорим. И ти ще се включиш, евентуално.

З: Здравейте, вие сте с „О, Да! Safe, Sane, Consensual“ – подкаста, в който си говорим за безопасен, отговорен и удовлетворяващ секс. Тук сте с Амира, Мандаритата, Енея и мен -Змей.

А: Здравейте, аз съм Амира.

Е: Здравейте, аз съм Енея.

М: Здравейте от Мандарината.

З: Знаем, че ви обещахме следващ епизод в който ще си говорим за секстинг преди, по време и след карантина, но тъй като ситуацията, в която се намираме е нетипична, условията в което съществуваме – стресови, и това се отразява на желанието ни за близост по много начини, решихме че е по-подходящо да обсъдим секса по време на изолация или как неочакваните сътресения влияят на либидото ни. Вероятно ще засегнем и секстинга като част от това и като част от връзките от разстояние, но за тази тема ще отделим време в друг епизод.

Как се отразява цялостно карантината на вас, на желанието ви за секс, на либидото ви и на начина по който съществувате в ежедневието си? Енея?

Е: Темата с изолацията е на преден план в съзнанието на всички, факт. Дали сме си вкъщи, търпеливо чакайки да приключи, или нервничейки, или използвайки ситуацията да наваксаме с всичко, за което не сме имали време; ситуацията е ясна – засега сме заседнали.

За момента сме вкъщи. Изолацията определено се отразява силно и психически, и емоционално, и физически. С това намалено движение, с намаления достъп до витамин Д, и не само, те влияят на съня ни. И не малко хора имат проблеми със съня в момента, даже ние с вас си говорихме преди малко – преди да започнем да записваме, – това е директно следствие на изолацията и недостатъчния сън директно влияе на либидото.

И дистанцията от хората, с които можем да правим секс, със сигурност го усложнява, но дори на тези, които са изолирани заедно с партньора, може да им се отрази негативно. Интересното е, че всъщност има хора, при които увеличения стрес води до увеличено либидо, но отново – сложно е и ситуацията е малко по-комплексна. Аз съм в особено привилегирована ситуация, работата ми позволява да работя дистанционно изцяло и нямам финансови последствия от това; имам дворно пространство и съм едновременно и в града, но и в изолиран квартал; така че има минимално хора край мен, но и освен това не съм изолирана сама и нямаме никакви сблъсъци, търкания помежду си, което е и късмет до някаква степен.

Има активно готвене, четене, наваксване сериали, музика, ала-бала, едно укулеле чака да му обърнем внимание, котката ходи като замаяна, защото толкова внимание и гнявене едва ли е очаквала. Опитвам се да си преборя мързела и да посея някакви неща, но за момента мързела печели. Това, което при нас работи е, че се стараем да поддържаме връзка с познати, близки и приятели, организираме си виртуални срещи; по цял ден си въртим и нашия чат от подкаста, което дори в някаква част е свързано и с работа по подкаста.

Нали, достатъчно помага с чувството на изолация и създава едно чувство за нормалност. Освен това излизаме поне един път седмично за пазар или доставките по домовете, но като цяло почва лека-полека да се отразява, почва да не ме свърта, почва да дразни ограничението.

З: Ами, при теб ситуацията? Как си?

А: При мен ситуацията е, за щастие не съм изолирана абсолютно сама, живея с още двама души, така че съм ОК откъм социален контакт. Отвъд работата и работата с вас, момичета – по подкаста, гледам да поддържам връзка постоянно с приятели и семейство; с хора с които имам някакъв романс в момента; супер щастлива съм, че имам на разположение технологии и най-вече видеовръзка, благодарение на които вечер се събираме с приятели и играем на игри, например Pictionary; гледаме филми заедно, Netflix ако не знаете, има екстеншън за Chrome, който позволява да се синхронизират филмите от две или повече устройства, така че не е нужно да търсите старт бутона.

Така че технологията определено ми помага, но не ми дава всичко. Аз съм човек, за когото физическия контакт е изключително важен, дори и в платоничен контекст, липсва ми да си прегръщам приятелите, да ходим хванати за ръце, целувките за чао и за здрасти. Това, което оказва влияние е, че основният език на любовта при мен е физическо докосване, което в момента не ми се отразява супер.

Да поясня за тези които не знаят, език на любовта, или love language, е изследване на психолога Гари Чапман от деветдесетте, според което съществуват пет основни начина на изразяване на любов, и те са: физическо докосване, прекарване на качествено време заедно, мили думи, вършене на услуги и получаване на подаръци. Има безплатни тестове онлайн, към които ще линкнем в блога и можете да направите тестове за себе си, да откриете своя език или да научите повече за партньора си, защо някои неща работят за вас, а за тях – не.

Другото, което ми влияе в момента е това, че аз съм интроверт, обичам да съм с хора, да прекарваме време заедно, обичам както one-to-ones, така и големи шумни групи, но реално се зареждам с енергия когато съм сама, имам нужда от граници и време за себе си. И в началото на изолацията си мислех „Супер, имам толкова много време да се чуя с хора, с които не съм се чувала отдавна“, но реалността е, че в момента, когато основните неща, за които си говорим са нашите притеснения и страхове донякъде, е много лесно да приема страховете и притесненията на хората около себе си, и така да се натоваря. Така че това което усещам е, че понякога просто имам нужда да не си говоря с никой и да съм сама с Netflix-а в стаята, което е ОК и ако някой от вас се чувства така, бих казала, че вземете това това време да прекарате със себе си, просто да се заредите с енергия, за да можете да бъдете от полза за тези около вас, когато те имат нужда от вас.

З: Мандарина, как ти се отразява на теб, като изключим, че няма футболно първенство?

М: Аз не исках да почвам с това, защо ми напомни?

Мен като цяло доста зле ми се отразява, защото аз съм точно обратното на Ами, аз съм екстроверт и на мен контактът с хората страшно много ми липсва. Като цяло най-зле ми се отразява това, че не мога да пътувам, защото хората с които искам да се срещам, за да консумирам интимност и секс не са тука, така че ми се отразя зле от тая гледна точка.

От друга страна и аз така си мислех, че сега съм си вкъщи, ще имам много време за много неща, но в крайна сметка нямам никакво време за много неща, защото работя и през останалото време гледам да правя нещо, което не съм правила преди, за да не намразя любимото си място вкъщи. Така че тоя подкаст ми помага страшно много, защото за мен е едно ново хоби, което ми носи нова емоция, нови контакти – и с вас, вие сте супер яки – и цялата емоция, която получавам покрай подкаста в повечето случаи е положителна заради вас самите и заради положителните отзиви, но има и негативни, и въпреки всичко това ми запълва времето.

Така че съм намерила тия три готини жени тука, с които да си говорим kink нещата и да си споделяме без да получавам judgement (осъждане), нещо което страшно много ми запълва липсата на други неща от предишния свят. Надявам се, че това ще свърши страшно бързо, защото да не трябва да още един месец да мисля как да запълвам тая липса на хората в живота ми, защото на мен също много ми липсва да пипна някой, да прегърна някой и е… някакво отвратително е, просто отвратително.

Липсват ми board games (настолни игри), липсват ми сбирките с различни хора, пиенето в парка – в момента навън е прекрасно, ти излизаш за половин час, нали, на разходка и е… и си сам и не можеш… Отвратително е. Слава богу, както казах в предния епизод, имам играчки, разнообразих си дори, за да става така на различно място – на различен диван, на стол, пред компютъра докато работя, в кухнята на прозореца, в банята, в леглото, навън; не, още не съм го правила навън, но се чудя долу на пейката дали да не изляза с някоя секс играчка вечерта, просто за да си разнообразя по някакъв начин живота, и за да не мисля за целия тоя секс, който аз изпускам защото сме в lockdown (извънредно положение). И понякога ще откача.

З: Atta, girl! (Само така!)

Всички: [смях]

А: Всички го изпускаме секса, не си само ти…

М: Знам, знам, всички, да. Значи най-голямото ми успокоение е, че всъщност всички сме набутани и всички го изпускаме. Нали, има хора които живеят заедно и те могат да правят секс, това е друга тема, но ние всички сме в целия тоя кюп и горко му на първия, тоест аз знам кой ще е първия, но горко му в момента в който свърши тая история.

А: Това беше заплаха.

М: Да.

З: Определено се отразява абсолютно на всички ни. Аз също съм сред късметлиите, които спокойно могат да работят от вкъщи. И това не очаквам да се отрази по някакъв сериозен начин на кариерата ми на този етап, но в същото време, дори и за мен, като човек, който обича да си стои вкъщи, обича да си върши някакви неща самосиндикално и индивидуално, без да има нужда от прекалено много чужда компания, дори аз имам нужда от това да се видя с някого, от това да бъда прегърната, държана, да се видим, да си полафим, да си кажем наздраве на живо.

Разбира се, всички в момента водим онлайн разговори, за щастие технологиите съществуват виждаме се със хора през FaceTime, през Skype, през Zoom, през WhatsApp – перманентно тече една огромна комуникация, но в същото време тази комуникация те изтощава по едни много различен начин. Защото това, което ти дава личната среща с тези хора, в този онлайн свят, в който съществуваме в момента, всъщност те изтощава.

То е един сравнително добре описан психологически феномен – самият факт, че мозъкът ти смята, че тези хора са до теб, защото ти ги виждаш, ти ги чуваш, мозъкът ти получава когнитивен дисонанс от факта, че тялото ти не може да ги докосне, че тези хора не са при теб. И тялото е физически изтощено от именно тази смесица, на това че тялото ти си мисли, че тези хора са там, но в същото време осъзнава, че те не са там. Така че, ние всъщност се оказваме далеч по-изморени в края на деня, отколкото ако наистина се бяхме видели с тези хора, въпреки че успяваме да комуникираме с тях по почти също толкова ефективен начин.

М: Абсолютно.

А: Това не го знаех, обаче поставя нещата в тотално нова перспектива и обяснява толкова много неща.

З: Абсолютно, това което всички всъщност в момента чувстваме, е тоя дисонанс, тази разлика между това какво тялото вижда и какво всъщност чувства. Това е нормално. Всъщност повечето хора не знаят колко нормално е да са толкова уморени.

Допълнителен е проблема, че сега теоретично разполагаме с повече свободно време, теоретично няма от какво толкова да сме изморени, но истината е, че съществуването в затворено пространство, то е наказание. Има причина защо затворите всъщност са затвори; защо смятаме, че това да сложиш някого в едно ограничено пространство, без той да вижда близките си, с ограничени права, всъщност е наказание.

Е: Само да добавя, че буквално след три дни в пълна изолация започват необратими увреждания на мозъка при хора в абсолютна изолация, затова и карцера се смята за нехуманен. Това го казвам като скоба просто, защото ние хипотетично, теоретично това го знаем, но на практика не си даваме сметка колко това, че имаме Интернет, как това не означава, че цялото това нещо не ни отразява силен стрес. И това е много важно.

Ако започнете да се чувствате силно повлияни от това, направете нещо, ако трябва консултирайте се със специалист, психолог, потърсете помощ, защото последствията дългосрочно са реални и съвсем сериозни.

З: Абсолютно, да. И както вече споменах, аз по принцип обичам да си стоя вкъщи, но в същото време осъзнавам как имам нужда от нови неща. Обръщам се към този подкаст като нещо ново което правя, днес започнах да пиша фен фикшън – нещо, което не съм писала повече от десет години, за да разнообразя малко времето и пространството си; обърнах се към полузабравената си папка с pet projects (хобита) и изрових някакви неща и ги изтупах от прахта, за да ги довърша, просто защото никога няма да се видя отново с това свободно време, надявам се. И това е, на мен така ми се отразява.  Но в същото време осъзнавам как се отразява на либидото ми, по един начин, който не бих искала. Вие как сте? Ами?

А: Исках само да сложа една скоба тук за pet projects и за това колко сме продуктивни по време на карантина. Ако имаш такава енергия това е страхотно, възползвай се от нея абсолютно, но искам да кажа, че това да сме продуктивни в момента донякъде е малко overrated (надценявано), особено ако се влияем от това, което хората споделят в социални мрежи, и е абсолютно ОК да сме стресирани, да нямаме желание да правим неща, не е състезание. И в момента имаме почти уникален шанс да си починем от капитализма и отношенията, които този строй изкуствено налага, и можем да се възползваме и да създадем връзки със себе си и с другите, които да работят за нас, и да определим какво за нас е наистина важно да правим, а не какво мислим, че ни диктува обществото.

З: Абсолютно, в момента всички сме депресирани, без значение дали повечето хора го осъзнават или не, в момента всички преминаваме през период на стрес, на стрес който може би само прародителите ни са преживели през глад и война.

М: Точно като каза стрес през който минаваме, на мен ми трябваше едно известно време, примерно една година, да се излекувам от депресия от стреса, който ми се появи след преместването тука. И в момента в който тръгнаха да се случват нещата, в момента в който аз разбрах, че опа, аз няма да мога да пътувам, нали; първото нещо, първо няма да мога да видя хората, с които искам да се видя, точно тогава пак всичките тия паник атаки, нещото което съм излекувала отдавна, отдавна, ей така почна да ме връхлита на вълни.

Първата седмица от изолацията, когато вече си затворен, не можеш нищо да правиш, имах чувството, че изживявам целия тоя кошмар, който съм изживяла преди пет години, наново, просто беше с отвратителна сила.

З: За мен това с излизането в момента най-големият проблем който имам, както вече споменах – не обичам да излизам, аз обичам да си стоя вкъщи, обичам да контактувам така или иначе онлайн с хора, нямам проблем с това да не излизам от вкъщи, за мен един от най-големите проблеми, които имам в момента с излизането от вкъщи е, че не се чувствам безопасно. Аз не вярвам достатъчно на хората около мен, че те взимат същите разумни мерки, които взимам и аз – че си стоят вкъщи, че са с маски, че ще ме заобиколят на повече от метър и половина. Защото те не го правят. Едно обикновено излизане до магазина на мен ми носи много повече стрес в момента от колкото би могло по принцип. А либидото как е?

Е: Ами…

З: В смисъл – съществува?

Е: Да, има го, поне аз не съм от хората, при които се е отразило кой знае колко негативно. Стреса при мен води до загуба на желание и ентусиазъм. При първото ми преместване във Великобритания тая работа с паник атаките, преди малко като го каза Дари, абсолютно познато, нещата там бяха доста тежки. Ако не друго, поне вече знам какво са паник атаки, как да се справям с тях, какви са методиките. За съжаление тогава не знаех, тогава бях и малка, та някои неща под стрес ги научавах в движение, можеха да се размина с тая работа, ама… живот.

З: Ами, ти?

А: На мен лично ми е смешно защото миналата година към средата прекратих една връзка, която малко ме беше поставила в ситуация да се откъсна от активното date-ване (излизане на романтични срещи) и да си дам време да бъда сама и да си подредя приоритетите. И в края на годината вече се чувствах готова за флиртове, връзки, тъкмо излязох на сцената така да се каже. Запознах се с няколко страхотни човека, с които излизахме на срещи и си прекарвахме добре, казах си две и двайста е годината на Амира, в която ще работя над връзките си и ще се забавлявам, и ще имам отношения с различни хора.

И корона вируса се случи. И сложи нещата малко на пауза. Не сме прекъсвали отношенията или контакта, напротив още комуникираме, но някак си е различен този момент, когато се виждаш с някого отскоро и я има цялата тази страст и интерес, и желание за секс. В момента усещам, че някак си, по-насочено към това да комуникираме и да бъдем като че ли малко по-откровени и по-раними, което не е лошо, но просто е различно, поне за мен.

Въпреки това имаме възможност да бъдем изобретателни и секси, и в този смисъл секстинга и видео секса или каквато и да е интимност по технологичен път е добре дошла.

Е: Ухажване.

А: Ухажване, точно. Но както казах, някак си, примесено е с това „днес имах супер стресиращ ден“ и просто да си го излееш на някой. Секс играчките помагат, да, но като че ли в момента ми е трудно да съм постоянно онлайн секси.

Има някои дни, в които прекарвам целия ден да си пиша с някой, да си пращаме снимки, или да правим видео и да секстваме. Има дни, в които наистина не искам да си говоря с никой, освен ако не е 100% наложително, въобще не ми се мисли и за секс, и за играчки. Няма рецепта, и всеки ден просто се опитвам да го приема такъв, какъвто е, и да не се стресирам излишно за това.

З: Абсолютно, да. При мен желанието за секс, особено в контекста на връзка от разстояние -сексът е мираж. Значи аз знаех, че секса ще бъде мираж още преди няколко седмици като се прибирах от там. И знаех, че секса ще бъде мираж вероятно с месеци, поне с нея. Но в същото време тази карантина ми се отразява по малко странен начин, дори и на секстинга, дори и на това как комуникирам с нея – въпреки че имаме сравнително отработен начин на комуникация, въпреки че това със секстинга е било буквално от ден едно, защото ние буквално от началото сме във връзка от разстояние.

Така че това да не съм на едно място с партньора си не е новост, но в същото време и двете сме поставени в тези условия, в тези шокови условия, и това се отразява на либидото на всички ни. Както на моето, така и на нейното, така и на вашето, така и на хората, които ни слушат Играчките помагат, мастурбацията помага, но както споменах, днес седнах да пиша фен фикшън, можете да си представите колко ми липсва секса, след като съм започнала да пиша фен фикшън.

Всички: [смях]

З: Сексът ми липсва, но същото време ми липсва и флирта, липсва ми ненатовареността на секстинга, а не нуждата от секстинга като default (по подразбиране), като основния начин по който в момента контактуваме с партньорите си сексуално, което е страшно изтощаващо и понякога просто нямаш желание. Имаш желание да правиш секс, имаш желание да бъдеш в интимност с този човек, но просто нямаш желание в момента да секстваш. Дори това да е единствения начин по който някаква интимност се случва по между ви в момента.

А: Абсолютно, понякога просто искаш някой да те пипне и да се почне и да се приключи всичко, а не да трябва да развиваш сценарий.

З: Абсолютно. Да. Като спомена Ами любовните езици, единият от моите любовни езици, може би най-силно изразеният, е именно думите, за мен това да се изразявам е един от най-лесните и най-благодатните начини, написала съм вероятно стотици любовни писма през живота си, написала съм хиляди, милиони съобщения, и за мен това да измисля сценарий не е проблем, ще го измисля, ще го напиша, ще го изпратя, но в същото време, когато искаш да се случи на живо, буквално тоя човек да дойде у вас, да те грабне, да се вземете, да се изпотите както си трябва и наистина да се усетиш, че си жив, и всички сме в тази ситуация, в която това не може да се случи, е страшно уморително.

М: Това, което каза Змея, искам да го потвърдя и аз, че особено за връзка от разстояние, секстинга е утвърдена комуникация, изпрактикувана, нормализирана, но знанието, че и двамата сте в тая ситуация, и че това е единствения начин на комуникация, е страшно подтискащ. Защото в едни момент секстинг, секстинг, обаче на тебе ти се иска абе да го пипнеш тоя човек, на тебе ти се иска това да го изконсумираш и като знаеш, че тая седмица примерно е трябвало да сте заедно, и не можете да сте заедно и някак си секстинга става тъжен. Не казвам, че не искам да го правя, напротив, но в един момент, когато става единствената комуникация и когато не знаеш кога ще имаш възможност за физически контакт, защото моя love language (любовен език) е докосването, и милите думи до някъде. Но в момента, в който ти не знаеш кога това ще свърши, кога секстинга пак ще се превърне във физически контакт, това е потресаващо и не казвам, че не искам да го правя, напротив, но е депресиращо.

З: Секстинга е чудесен инструмент, който да добавите към сексуалния си живот, в нормална ситуация и е способен да го обогати, но в същото време, когато остане единствения инструмент, го окастря по същия този начин, по който преди това го е обогатявал.

Е: Хайде да кажем какво е секстинг?

З: Какво е секстинг? Секстинга има много форми. Доколкото знам повечето хора могат да броят и видео разговорите като секстинг, и аудио съобщенията като секстинг, и…

Е: Писмата.

З: … текстовите съобщения като секстинг, писмата са секстинг, имейлите са секстинг, стига да вложиш сексуално съдържание и съответния подход, всичко това би могло да е секстинг. Моя начин е предимно в текстова форма, както вече споменах – съобщения, имейли, включително и писма на хартия, макар те да са обикновено да са с малко по-нежен…

А: По-лирични.

З: …контекст, не толкова сексуален. Случвало се е да секствам и с аудио съобщения, и със снимки. Много важен фактор, не пращайте снимки на хора на които не вярвате, в 21 век имате възможност да изпращате снимки, които да изчезват, моля ви правете това.

А: Това, което Змея каза, изключително важно е, без значение дали сте били интимни преди с някого, не предполагайте автоматично, че този човек иска да получи секс съобщение. Дори да сте правили секс преди, винаги проверявайте дали партньорът ви иска да секства или да получава голи снимки от вас, ентусиазираното съгласие винаги е важно. Също така, правилното време и място, в смисъл добре е да имате на ум какво прави възможния получател в момента и в какво обкръжение е.

Най-вероятно под карантина той или тя е във Zoom среща, или по бельо, или се опитва да спре детето да драска по стените с маркер. Преди да пратите снимка, която няма как да бъде обяснена проверете какво прави изгората ви с някое просто съобщение. Моята изпитана рецепта е нещо от рода на хей, мисля за теб, имаш ли време, и това ми помага да преценя ситуацията в зависимост от отговора.

Почнете бавно и когато установите, че обекта на желанието ви е готов за игра; не забравяте, че при невербална комуникация е трудно да разчетем тон и подтекст, затова изградете сцена, използвайте фантазията си, но избягвайте да използвате клишета или да пишете неща, които ви карат да се чувствате некомфортно, само защото си мислите че звучат секси.

Хубавото на секстингта е, че отваря възможност да споделите фантазиите си в безопасна среда и да помогне с директната комуникация и да ви даде представа дали фантазиите ви ще бъдат споделени, когато се видите на живо. Ползвайте също така мръсни приказки, използвайте думи и обръщения, които сте съгласували с партньора си и знаете че ще им харесат, и знаете че ще ги възбудят, ако не сте сигурни – питайте. Това е най-добрият съвет, който мога да ви дам.

Не се страхувайте да използвате хумор, използвайте гифчета, картинки, аудио съобщенията; бих казала, че едно добро поставено аудио съобщение прави чудеса по време на секстинг, и ако търсите вдъхновение за секстинг с настоящ партньор, можете да го почерпите или от скорошно споделено преживяване, или от еротична литература, или от еротичен филм, който сте гледали наскоро. И помислете какво бихте искали да направите с партньора си.

Линкове от PornHub също са добър inspiration (вдъхновение).

М: Изобщо линкове от сайтове с порно, което е достъпно, това е доста изпитан метод.

А: Но както винаги отново се връщаме на нашата любима тема – комуникацията. Каквото и да правите, не забравяйте да чувате какво ви казва партньора и да правите неща, които ви носят взаимно удоволствие.

М: Защото иначе пак се връщаме на темата изпращаме ли непоискани голотии…

Е: Аз искам да вметна за няколко методики, за конкретни препоръки за безопасност, това е малко в кавички, но неща които, от това което съм забелязала, е хубаво да се изговорят.  Първо тия неща е хубаво да се пращат на хора на които имаме доверие и проблемът е, че от една страна се получава малко параграф 22 – ако не искаш да пращаш снимки, защото не се чувстваш комфортно: „е, ма може ли такова нещо, какво е това отношение, какво е това мъжемразие, те не са всички мъже такива“; от друга страна, ако си изпратиш снимките и после изтекат, и се почва: „ама как можа да си пратиш снимките, може ли да си толкова тъпа, те всички мъже са такива“.

И се получава едно, от една страна всеки един от нас е убеден, твърдо убеден, че човека или хората с които се комуникира, те не са такива. И в следващия момент когато нещо се случи, със задна дата установяваме, че, да, имали сме доверие, но за съжаление е било повече, защото сме искали да имаме доверие, а не защото е било заслужено. Но от друга страна, има един такъв интересен баланс, защото от една страна ние искаме да изпратим снимки или да ни пратят снимки и така нататък, но от друга страна последствията при изтичането на снимки не са еднакви при мъжете и при жените, съответно моята препоръка конкретно за жените – пращайте снимки, без лице, или се старайте да не се виждат някакви специфични лесно разпознаваеми за вас неща, примерно типична бенка или нещо такова. Другото…

З: Или татуировки.

Е: … другите методики са използване на апликации, които унищожават снимките или текстовите съобщения след даден период от време и не позволяват screenshot-и (заснемане на екрана). И другото което аз лично много съм доволна и използвам, ако имате такива снимки по някакви ваши устройства, използвайте нещо, което допълнително ги пази, тоест апликации от типа на app vault и така нататък, които за да може да се отвори, трябва да се въведе код или парола, или се иска two step authentication (двустепенно потвърждение) от някакъв тип. Въпроса е, че така дори да има галерия, или някаква друга външна апликация, която да има достъп до ваши снимки, тези снимки все едно не съществуват. И разбира се можете да ги унищожите при желание.

А: А моят съвет е – не бъдете задници и не споделяйте чужди голи снимки, които някой ви е споделил на вас.

Е: Да, само защото вече някой ги е пратил, не означава, че е ОК вие да ги препратите на свой ред, защото най-малкото на тебе ще ти е тъпо да ти го направят, защо да го правиш на някой друг?

М: Аз това не разбирам при мъжете, които изпращат непоискани снимки, как не се страхуват, че аз примерно няма да пратя на майка му?

Е: Чакай, аз мога да ти кажа.

М: Мога да открия майка му коя е, или гаджето му, или не знам си там коя мога, леля му мога дори да открия, как не се страхува, че аз ще ги пратя тия неща?

Е: Чакай да ти кажа. Тая линия е супер интересна, четох как според проучвания 82% от хората, които пращат непоискани снимки вярват, че това ще доведе до възбуда при получателите.

З: Йу…

Е: При 50% от изпращачите вярват, че получателките ще се почувстват привлекателни…

А: Оу!

Е: …възприемайки снимките като комплимент, а 45% се надяват, че на свой ред ще получат снимки, нали се сещаш, каквото повикало, такова се обадило. Принципно това се случва доста рядко, но хората се надяват. Интересното е, и което мен много така ме, абе зарадва ме до някаква степен, е че процента хора, които всъщност го правят с цел да ти стане кофти и гадно са буквално изключенията – под 15% целят да предизвикат уплах или да накарат получателите да се чувстват некомфортно, и нещо между 6 и 8% целят засрамване и дискомфорт, тоест мнозинството мъже искрено вярват, че това всъщност е положително.

И интересното е, че в гей общностите, и в гей сайтовете, и в гей апликациите от типа на Bumble и Grindr и така нататък, всъщност се гледа с много положително око, докато в сайтовете от типа на Tinder, които са по-отворени за всички по-скоро е по негативно от страна хетеросексуалните или бисексуалните жени, при гей жените не съм намерила някаква сериозна и разумна статистика, която да мога да цитирам. Щще се опитам, ще се опитам да намеря за бележките на епизода, но за момента нямам.

Но това честно казано което малко мен ми направи впечатление, понеже се опитахме да зачекнем темата и в Туитър, и се получи една такава интересна дискусия, е [реакцията] „е, на мен не ми пречи“ от доста жени. И това което беше интересното, че всяка от тези жени казаха, че те трият тези снимки, че ги игнорират, че се подиграват, че ги препращат на приятели, всичко друго освен да си продължат комуникацията с тия мъже и едновременно с това „е, ма на мен не ми пречи“. Да бе, мацки, ама пичовете се опитват очевидно да ви зарибяват, кажете им че не върши работа, да не си губят времето, защо се почва с това „много съм яка“?

М: А всъщност има и жени, които се кефят на това, и всъщност има и жени, които искат да го видят това, и дори и да им го изпратят непоискано, за тях е индикация дали биха продължили според това дали им харесва как изглежда въпросния генитал или там частта на тялото, която са пратили. Сега, това, нали, има такива жени, въпроса…

А: В което няма лошо.

М: … да, няма абсолютно нищо лошо в това, но масово…

А: Ма ти няма как да знаеш.

М: … не се кефим, нали, масово…

Е: Да, няма как да знаеш какъв е човека от другата страна без да сте говорили по темата.

А: Просто питайте.

М: Пък има и друго, пак зависи от ситуацията която го получиш. Защото аз вчера разсъждавах, с една мацка, че всъщност получавала съм в различни ситуации голотии и според това какво е било настроението ми, или съм се изсмяла и съм го изтрила директно, и не съм се загледала, или съм се отвратила и ме е маркирало forever (завинаги) според зависи какво аз съм правела, но това не означава, че е ОК те да пращат без да са питали. Което е…

Е: И сега за тези които ще кажат, ама така аз ако трябва да питам, къде отива романтиката, можеш да питаш по 500 различни начина, ако не можеш да измислиш как да пратиш снимка… инвестирай в малко креативност.

Всички: [смях]

З: Аз съм имала щастието, така да се каже, да получвам голи снимки; за щастие съм имала и щастието винаги преди това да са ме питали, дали искам да получа и дали имам желанието да получа подобни снимки. Никога не ми се е случвало, даже dickpic (куртинка) не съм получавала през живота си, това е нещото, което…

А: Еее!

М: Ще намерим кой да ти прати!

А: Пратете… не.

З: Но винаги е имало взаимност, винаги предварително е било изкомуникирано „имаш ли нещо против да ти изпратя еди какво си?“ Ако съм казала „да“, винаги съм го казвала с условието „обещавам това да остане само и единствено за лично ползване“. И твърдо, твърдо смятам, че това е нещо задължително първо като морал и второ това е шибано незаконно хора, в смисъл буквално е незаконно да използваш чужди голи снимки.

А: Искам да ви питам нещо, аз никога не съм живяла с партньор, естествено прекарвала съм седмици наред у някого у когото са ми дрехите, четката за зъби, всичко, но никога не съм била в ситуация, в която да нямам свое място, на което да мога да се върна и да бъда сама или без този партньор. В момента ми е интересно какво е усещането да делиш едно помещение с някого, особено в такава ситуация или по принцип когато нямаш друго място, където можеш да отидеш и как навигираш нежелание за секс, или разминаващо се либидо.

З; Аз в момента съм сама, но дори и преди да се върна към България и към местната карантина, преди това прекарах две седмици в карантина именно с приятелката си. Трябва да призная, че имаше дни, в които желанията ни се разминаваха, просто защото ситуацията е такава, защото аз бях под голям стрес изобщо ще успея ли да се върна в България, полети бяха отменени, после бяха пренасочени, после… абе беше ситуация с голяма неяснота.

И стреса се отразяваше, както се отразяваше на мен, така се отразяваше и на нея, защото тя се тревожеше за роднини, аз се тревожех за това дали първо няма да се разболеем, тъй като тогава ситуацията все още беше силно неясна, и тепърва ескалираше, защото не знаех дали ще се прибера насам. Секса беше нещо, което се налагаше да комуникираме малко по-често, отколкото би ни се наложило при нормални условия.

Защото при нормални условия буквално прекарваме седмицата без да се замислим искаш ли да правим секс, буквално, ясно е, че сега се виждаме и ще правим твърдо секс. Не се е случвало някой да откаже на някого просто защото ситуацията е такава, защото се обичаме, защото се искаме и защото либидото ни, една покрай друга, винаги е високо.

Докато сега при тези условия, от време на време се разминавахме или пък ако някоя е водила току-що разговор с родителите си, които са през хикс часови зони; говорила е с приятели, които в момента преминават през още нещо покрай карантината, и това се отразява, отразява се на либидото. Целия този стрес и целия този шок, през който всички преминаваме, се отразява на либидото ни по един, може би не неочакван, но в същото време непознат до момента начин, освен ако и преди това не сте имали подобни тежки ситуации. Енея?

Е: Сега вече мога да отговоря на онова, което питахме одеве. Тука до някаква степен при мен идва и факта, че аз съм във връзка две години и половина и нагоре, тоест немалка част от тия теми за секса, сега съм в настроение, сега не съм, вече сме ги минали под една или друга форма, като някой е бил в настроение, а другият не е бил. Не е прясно и сурово така тепърва да се намерим как да се стиковаме, и тепърва да зачекваме темата, и тепърва, първият път в който трябва да кажеш „аре не тая вечер“; или в който ти казват „аре не тая вечер.“

Което сега каквото и да си говорим, първия път като кажеш или ти кажат е малко по-неловко, защото нямаш никаква идея как ще реагира човека. Така че по тази линия няма дискомфорт, честно казано имах едни кратък период, в който се притеснявах дали това постоянно седене вкъщи няма да доведе до нервност. Защото съм имала  връзки в които в един момент просто не можех повече да бъда в жилището, имах нужда то лично пространство, но ситуацията беше такава, че малко или повече с тогавашния ми приятел бяхме вързани, добре ‚вързани‘ е неправилната дума, но бяхме ограничени в това пространство и нямаше никаква [друга] опция и това доведе до ужасно  много търкания. Тази връзка не просъществува още дълго след това, но чувството за ограниченост супер силно влияе и за това е много важно, много е важно това да си го зададете като въпрос и да си го изговорите – има ли нужда човек от пространство и ако да – как да си го осигурите.

Защото това няма да изчезне и само ще се увеличи като напрежение, и колкото по-рано го изговорите и намерите методика как да се справите с него, толкова по-добре за всички. Особено ако не сте двама човека, ами сте примерно шест човека, защото сте съквартиранти или семейство, или някаква по-сложна комбинация – изговорете го, колкото по-рано, толкова по-добре.

З: Твърдо, да нямаш желание за секс е нормално и е ОК.

Е; Да.

З: Да откажеш секс на партньора си е ОК, просто защото ако нямаш желание сексът така или иначе не бива да се случва. Всичките тези неща съответно трябва да бъдат изкомуникирани, без значение дали имаш нужда просто от малко лично пространство, тоест нещо като буквално да поседиш сам, да си вършиш твои собствени лични неща без да ангажираш и партньора в това; да ползваш играчки, ако трябва, да мастурбираш, без значение, че партньора ти е там, това също е ОК. Ти може просто да нямаш желание за секс, това не означава, че нямаш желание да оргазмираш. Това са неща, които трябва да разделим.

А: Ние сме секс подкаст, ние говорим много за секс, постоянно казваме неща като „сексът е супер, мастурбацията е страхотна, секс играчките са чудесни“. Това са твърдения базирани на нашия опит и на нашите изживявания, и ние твърдо вярваме, че секса трябва да носи удоволствие, и за повечето от нас е така. Но в същото време знаем, че никоя от нас не е зайче на батерия и не мислим, че всеки човек е. Нежеланието за секс и интимност са абсолютно нормални, както по времето на стресови ситуации, така и по принцип, поради много причини, дали ще е заради травма или просто нежелание в момента с партньор. И освен това някои хора просто не обичат да правят секс или нямат интерес към него. И асексуалността е напълно валидна.

Е: И реално съществуващо понятие. Пък и, каквото и да си говорим, отново стреса влияе по различен начин на различните хора.

З: Сексът е супер, но ако ще си внасяме допълнително напрежение с думичката ‚трябва‘ да правим секс, значи е по-добре този секс да не се случва.

Е: Или да се намери друг начин, има много видове интимност. Сега е момента да се фокусираме и над тях, ако конкретно секса не е нашето нещо или вашето нещо, или тяхното нещо.

З: Да, изследвайте всички останали видове интимност.

М: Аз няма да казвам нищо по темата, защото аз съм постоянно horny, особено в тая карантина. Така че каквото и да кажа изобщо ще подкопая всички съвети, които вие дадохте, така че ще си мълча.

А: Да си кажа ли аз? За несъответствието с партньор? Била съм във връзки, в които с партньора ми сме преминавали през моменти на по-ниско либидо от тяхна страна – това, което представляваше една голяма трудност за мен, беше че аз трябваше да гадая причините за това, и причината за нежеланието да правим секс понеже – отново се връщаме на любимата ни тема – липсваше комуникация.

Едната връзка в която това се случи, се чувствах отхвърлена, в другата връзка, в която това се случи, се чувствах като агресор. И двете не бяха ОК. И двете ситуации доведоха в крайна сметка до други проблеми в отношенията ни. И сега като си мисля за тези случаи, разбирам че има много срам в нежеланието за секс с партньора, има много страх, че ако кажем „виж какво, не искам да правим секс с теб тази седмица или този месец“ ще бъдем отхвърлени; да, ще бъдем отхвърлени или изоставени.

Затова използваме някакви дребни лъжи или извинения, които реално само натягат обстановката. Мислейки си за тези две ситуации, как бих подходила сега, с опита и знанията, които имам в момента, бих могла да кажа – на първо време просто го приемете, приемете че в дадения момент вие и партньора ви имате различни нужди, които са еднакво валидни; изговорете го, нека всеки си каже какво иска, какво не иска в момента, и не на последно място – можете да бъдете креативни. Има други начини да бъдем интимни с някого отвъд секса и проникването, и ерекциите, и мокрите вагини.

Винаги можете да вземете душ или вана заедно, да си направите масаж един на друг, може да мастурбирате един пред друг, да се докосвате, да си казвате неща, които ви карат да се чувствате добре. Ако имате възможност и интерес, и не сте под карантина, дори можете да поговорите за отваряне на връзката. Естествено по начин, по който изберете да работи да вас. Като цяло няма рецепта, така че просто комуникирайте.

М: Ситуацията в момента се отразява на абсолютно всички и не само на регулярния ни живот, ами и на либидото, и на сексуален живот, и на желания, и на абсолютно всичко. Така че трябваше са го изговорим. Аз ще кажа чао от мен, Мандарина.

Е: Чао от мен, Енея.

А: Радвам се, че можахме да си поговорим за това как се чувстваме в момента, защото е важно да обръщаме внимание на това, и да помним, че по този начин не сме сами, в това в което се намираме. И както казахме до сега – временно е, ще мине! Ще устискаме, може би докато излезе този епизод вече няма да сме в lockdown, кой знае. Надявам се да е така! Чао от мен, Амира.

З: Всички стискаме палци за възможно най-бързо разминаване на карантината, за приключване на драконовите мерки, за възможно най-бързо оздравяване на болните и за възможно най-малко нови болни. Но в същото време не забравяйте, че всички сме хора, че ситуацията в която се намираме ни влияе, но най-доброто което можем да направим е да не падаме духом.

Вие бяхте с „О, да!“ Останете с нас до следващия епизод и се надяваме да сме ви били полезни.